Саския се притисна към Табита и заплака така, сякаш сърцето й щеше да се пръсне, молеше я да я спаси, да я отведе у дома, да върне брат й.
Ако от време на време я бяха карали да си мисли за Трикарико, близнаците й напомняха и за Рела — всеки момент бяха в различно настроение, ту ликуваха, ту потъваха в бездънна бездна от неутешима скръб. И очакваха да ги ободриш.
— Исках да остана сама — когато се поуспокои, изхриптя Саския, — но не така…
— Той поне беше щастлив — прегърна я Табита.
— Беше луд — тъжно въздъхна акробатката.
— Той беше щастлив — повтори Табита. — Там наистина му хареса. Някои харесват Венера.
Саския не се съгласи. По време на катастрофата брат й си бе ударил главата.
— Той беше луд! Казвам ти!
— Добре — отвърна Табита, — и какво от това? Какво, ако е бил луд? Ако ние бяхме луди, навярно щяхме да сме щастливи тук. Щеше да е чудесно, нали? — Тя повиши глас. — Щеше да е чудесно, нали, капитан Пепър? Можеше да ни достави удоволствие. Това би ти се харесало, нали? Ти обичаш гостите ти да се наслаждават на пътуването, нали?
Но не успя да разсее Саския.
— Щом не мога да приказвам с него, искам да приказвам за него — заяви тя.
Табита не искаше. Но все трябваше да се занимават с нещо. И ако с това можеше да й помогне, щеше да го направи.
Саския заговори. Гласът й трепереше.
— Той никога не беше щастлив, когато и аз не бях. Никога! Изпитвахме еднакви чувства. С всички ни беше така. Ако един от нас беше тъжен, останалите го ободрявахме. Бяхме толкова щастливи! Дори… дори не знаехме, че сме ща… — Близначката силно подсмръкна. — Тогава беше по-лесно, когато бяхме петима. Не искам да говоря за това.
Табита обаче искаше. Без да се замисля, тя попита:
— Наистина ли сте от Абраксас?
— Кой друг би го направил?
— Не зная — отвърна Табита, но всъщност бегло си помисли нещо, което и друг път й бе минавало през ума, при това неведнъж: че близнаците Зодиак не са експериментални създания, не са следващото поколение хора, че изобщо не са клонирани и не са от Абраксас, а от Земята, някъде от Европа, от място с планини и крави. Бяха циркови изпълнители със странни амбиции и подобно на повечето циркови изпълнители, добри актьори.
— Постоянно си мисля — обади се пак Саския. — И Могул е мъртъв. Мисля си нещо и после разбирам, че накрая казвам: „И Могул е мъртъв“. Това не е скръб. Не още. Ако скоро не ни пуснат оттук, ще им покажа какво е скръб — с тих и напрегнат глас завърши тя.
Като че ли бе прочела мислите на Табита.
— Свикнала съм с това, Табита. През целия ми живот са ме затваряли и наблюдавали. Имахме си собствено жилище, голяма стая с изкуствена среда като на Хана. Серафимите и Херувимите постоянно идваха и си отиваха. Когато двамата останахме сами и Кстаска ни отведе на кораба, решихме, че е наш ред. Но никога не се върнахме у дома.
Тя се претърколи върху Табита и потърси утеха. Тялото й бе съвсем леко.
— Избягахме от един затвор в друг — продължи Саския. — И къде се скрихме? В кабарето. Сякаш не можехме да издържим, без да ни гледат.
— Мислиш ли, че тъкмо затова са ви… създали? — попита Табита.
— Според нас те са искали да докажат на самите себе си, че могат да го направят… — че все още могат да правят обикновени хора. Обикновени! Ние сме… ние бяхме… ние бяхме представата на серафимите за обикновени хора.
— Значи са го постигнали.
Саския подозрително я изгледа.
— Ти не си обикновена — увери я Табита.
— Никой не е! — нетърпеливо отвърна близначката. — Точно това е въпросът. Ние бяхме единствените, които наистина можехме да сме обикновени, бяхме петима, абсолютно еднакви. Всички останали са само по един. Сега съм само аз.
Табита понечи да я утеши, ала в този момент Саския не се вълнуваше от проблема как е постигнала тази уникалност.
— Така че сега съм като всеки останал! Табита! Аз съм обикновена!
Табита се усмихна.
— Съзнаваш ли, че се въртиш в затворен кръг?
Саския не я разбра.
— О, няма значение — каза Табита и я целуна по челото.
— Подиграваш ми се.
— Не! Аз ли се подигравам? Аз ли?
— Да.
Табита се засмя.
— Добре. — Тя се пресегна и погали Саския по дупето. После спря. — И кога те… на колко си години?
— На девет — отвърна близначката.