Табита остана поразена.
— О, това е лесно — обясни Саския, погрешно разбрала причината за удивлението й. — Ускоряване на всички процеси, за тях това е елементарно.
Табита не беше убедена, че го смята за елементарно. Точно в този момент едва ли имаше значение. И все пак щеше да й трябва малко време, за да свикне.
— Как го правехте, оня номер с мустаците?
— Какви мустаци? Нямам мустаци.
— Точно това искам да кажа.
— Тогава за какво говориш?
— Понякога имаш мустаци. Когато ти, когато ние… когато дойде в моята каюта…
— Не бях аз — упорстваше тя. — Могул… понякога… той…
Вратата внезапно се отвори.
— Храна — каза Саския.
На прага стоеше големият черен робот.
Двете подозрително го погледнаха.
Роботът влезе в килията. Капакът на гърдите му се плъзна настрани и разкри кухина. От нея се появиха два пакета върху малък поднос и се разнесе силна миризма на чесън.
— Храна — обяви Шин, който стоеше зад него с дистанционното си управление в ръце.
— Най-после — отбеляза Саския. Двете с Табита вече се пресягаха за пакетите, но роботът отново ги скри в тялото си и затвори капака.
— Хей! — извика близначката.
В стъкления череп на машината просветнаха сини мълнии.
Старецът се ухили.
— Гладни ли сте? — попита ги китаецът.
— О, той искал да си играем — отегчено махна с ръка Саския и рязко седна на койката. — Разбира се, че сме гладни — презрително отвърна тя.
С блеснали очи, Шин повдигна брадичка. Скорпионът му сви опашка и изискано започна да обикаля около иглата си.
Старецът погледна към Табита.
— Ами ти? И ти ли си гладна?
— Да — войнствено каза тя. — Гладна съм.
Очите му бързо запрескачаха от едната на другата.
— Съблечете си дрехите — нареди китаецът.
— Какво? — едновременно възкликнаха те.
— Съблечете си дрехите — повтори Шин.
— Разкарай се — изръмжа Табита. — Задръж си храната. Не съм гладна.
Тя седна до Саския.
— Аз обаче съм — заяви близначката.
Тя свали ципа на якето си и го изхлузи през глава.
Табита хвана ръката й.
— Да не си посмяла! — гневно извика тя. — Саския! Недей!
— Няма никакво значение — също толкова гневно я увери Саския.
Шин я наблюдаваше.
— Капитан Джут — каза на Саския той и прехапа устни. — Свенлива.
Табита му отговори нещо извънредно обидно. Тя сведе глава, но не изпускаше от очи отворената врата.
Близначката се изправи и си съблече тениската. После започна да разкопчава панталона си.
— Стига — заповяда Шин. — Ти. Джут. Табита Джут. Ела тук.
— Казах ти, можеш да си задържиш храната! — без да вдига поглед, високо каза тя.
— Ела тук. Съблечи приятелката си.
— Разкарай се.
Китаецът прати робота да я доведе. Табита се съпротивляваше, ала той с лекота я повдигна от койката и я довлече пред господаря си. Тя риташе с крака към него, после към Шин. Роботът внезапно я пусна и Табита се строполи на пода.
— Съблечи приятелката си — повтори старецът.
— Не!
— О, стига, Табита, не бъди глупава — подвикна й Саския. — Трябва да ядеш.
— Не започвай и ти!
Шин ги наблюдаваше и тъмните му очи весело блестяха.
— Преди не се колебаеше толкова — заяви той.
— Какво искаш да кажеш с това „преди“? — попита Табита.
Китаецът натисна един от бутоните и роботът проговори:
— Хнх… — с нейния глас измърмори той. — Къпини…
— Подслушвали сте! Знаех си!
В главата на робота засвяткаха мълнии.
— Бедният старец — пак с гласа на Табита продължи машината. — Не може да го вдигне без стриптийз.
Шин го стрелна с гневен поглед и натисна бутона.
Табита се изправи и заразтрива бедрото си. Чуваше собственият й глас да казва думи, които не бяха нейни. Тя замръзна, втренчила очи в робота.
— Малко момченце с голямо пишленце — продължаваше да реди гласът й.
Роботът светкавично протегна ръка и грабна клавиатурата от Шин.
— Хой!
Китаецът зяпна. В удивените му очи се четеше страх и ярост.
Той бясно затършува из джобовете си и извади отвертка. Хипнотизирана, Саския наблюдаваше сцената от койката. Табита от друга страна бе нащрек и търсеше възможност да избяга.