60.
Капитан Келсо Пепър се просна на разнебитения си — стол и се ухили на двете жени.
— Какво щяхте да правите там, Джут? Да отлетите и да ни оставите на тая развалина ли? Мислехте си, че вашето малко опашато приятелче може да ви помогне ли?
Тарко Трантката размаха собствената си опашка и тихо излая в отговор на остроумието на капитана си.
— Не зная, Келсо — отвърна Табита. — Ти как мислиш?
Той не обърна внимание на предизвикателството й.
Можеше да си го позволи. Двете със Саския стояха безпомощни в мрежа от фино, здраво въже.
— Какво сте й направили? — извика Саския.
Капитан Пепър повдигна снежнобелите си вежди.
— То женско ли е? Онова нещо?
— Къде е тя? — като не преставаше да се съпротивлява, попита Саския.
Тарко предупредително изръмжа и я ритна по бедрото с ноктестия си крак.
— Ох! — Близначката отскочи и едва не събори и двете им на пода.
— Вие сте смели кучки, трябва да ви го призная — каза капитан Пепър.
— Преди да свършим ще направиш нещо повече, Пепър — обеща му Табита.
Сините му очи проблеснаха.
— Охо, може би ще направя, момиченце — весело подхвърли той, облегна се назад и гордо плъзна поглед по мръсния си мостик, сякаш отвратителните му украси бяха трофеи от миналото. — Може и да опитам. — Капитанът се замисли, присви очи и се втренчи в тях. Червената му долна челюст самодоволно щръкна напред.
Тарко завря тъпата си муцуна в лицето на Табита. Гадният дъх на трантката я накара да се отдръпне.
— Сам казва една дума, каптане — захили се пиратката. — Сам казва една дума и ний изхврля ги през борда, а?
— Не, Тарко — Отвърна Пепър. — Не можем.
Но изглежда му доставяше удоволствие да размишлява какво би могъл да направи с тях, без да наруши договора с работодателите си. Той се почеса по шкембето.
Табита се огледа наоколо. Нямаше и следа нито от фраска, нито от Кстаска, която трантката бе оставила в кабината, преди да ги измъкне от „Алис“.
Потърси с очи нещо, от което да се възползва, някакъв шанс, дори минимален. Нямаше нищо друго, освен боклуци и заплаха. Присъствието на Тарко и нейната непреодолима смрад бяха достатъчни, за да припаднеш. Мислите на Табита бяха замъглени, виеше й се свят.