Усещаше, че Саския скришом напряга мускули и ритмично се трие в мрежата. На Табита отчаяно й се искаше да престане. Нямаше да постигне нищо друго, освен още повече да ожули и без това натъртените им тела. Тя прехапа език, затвори очи и се опита да се олюлее така, че да даде на близначката повече пространство. Беше я виждала да изпълнява забележителни фокуси. Може да знаеше древни факирски методи за освобождаване от здрава мрежа пред очите на злобна трантка и пират психопат.
Но не вярваше.
Замисли се за единствената им друга надежда: съмнителна програма на извънземен език, пратена на склерозирал труп на няколко милиона километра в реалното пространство. „Какво щях да направя, ако аз бях богата мъртва бизнесдама — каза си тя, — мениджър на долнопробна трупа като «Контрабандистите», в съюз с агенти на фраските, и някой ми подхвърлеше код за един милиард скутари в скута?“
Докато въжетата на мрежата се врязваха в плътта й и Саския за петдесети път я притискаше с изпъкналите си ребра, Табита се помъчи да се убеди, че близначката и Кстаска са прави за Хана Су, а логиката, вероятността и здравият разум грешат.
Капитан Пепър си свали шапката и прокара пръсти през рядката си бяла коса. После отново я нахлупи. Дишаше тежко през носа си.
Той се втренчи в пленничките си. Очите му прескачаха от Саския към Табита и обратно.
После завъртя глава настрани.
— Тарко — изръмжа капитанът. — Освободи я.
Ръката на трантката болезнено стисна рамото на Табита.
— Не — каза капитан Пепър. Вените на дебелата му шия изпъкваха като въжета под червената му кожа. — Другата. Мършавата.
Тарко се пресегна надолу и разхлаби мрежата около глезените им, после я повдигна. Ръцете на Табита се освободиха. Тя силно притисна Саския към себе си. Трантката с усилие отскубна близначката, измъкна я от мрежата и я задържа с една ръка, докато с другата отново стягаше Табита.
Саския се изправи пред капитан Пепър. Той докосна синината на бузата й, сякаш го очароваше.
— Ти си мършаво създание — промърмори пиратът. — Свали си дрехите.
Акробатката раздразнено въздъхна.
Тарко светкавично притисна дългия си нокът в бледата плът от другата страна на лицето й.
— Нправи го — заповяда тя.
— Добре! — Сърдито се съгласи Саския. Отново въздъхна, отметна косата от очите си и заразтрива ожулените си от въжетата рамене. После завъртя глава и измъчено погледна към Табита, завързана само на метър зад нея.
— Всички са еднакви, Саския — презрително каза Табита.
Трантката изръмжа, приближи се, силно я удари по слепоочието и я събори на пода.
— Оставете я на мира! — извика близначката.
Разнесе се звук от нов удар.
С болезнено приковани зад гърба й ръце, Табита незабавно се изправи на колене. Не искаше да лежи, докато измъчваха Саския.
Присвита и наведена колкото може по-надалеч от Тарко, Саския изхлузи якето си през глава и страхливо погледна към Табита, докато измъкваше ръце от ръкавите.
Капитан, Пепър я наблюдаваше и съсредоточено се усмихваше.
Иззад тях се разнесе ниско бръмчене.
Разсеян, той откъсна очи от Саския.
— Хей, Шин — извика капитанът. — Как си?
Последва нечленоразделен недоволен отговор.
Бръмченето се усили и се появи големият черен робот. Пред себе си носеше затворената в силов балон Кстаска. Опашката и летящата й чиния бяха в други две от четирите му ръце.
— Кстаска! — извика Саския.
Роботът се дотътри до нея и спря. В димящия му купол пламтеше синкав огън. Той повдигна херувима до главата й.
Кстаска висеше неподвижна, отпусната. Близначката се пресегна да я докосне и трантката жестоко дръпна ръцете й настрани.
— Какво сте й направили?
Понесъл клавиатурата си, сега на мостика докуцука и самият китаец. Той застана на известно разстояние и с ледена злоба се втренчи в двете жени. Главата му бе превързана със сив бинт.
— Басирам се, че боли — като се чешеше по веждата, замислено подхвърли Пепър. — Какво е това там?
— О, гледай! — отвърна Шин и натисна един от бутоните. По невидимата обвивка около херувима избухнаха групи кехлибарени цифри.
Все още със стиснати клепачи, той отвори малката си уста и дрезгаво извика от болка.
Капитан Пепър се подсмихна.
— По дяволите, какво…