Саския изхленчи и пак се пресегна към Кстаска. Тарко се нахвърли отгоре й и я прикова към палубата.
— Хей! — меко възрази Пепър, но не направи опит да й попречи.
Табита неволно беше пристъпила напред и едва не падна. Като ругаеше под нос, тя си възвърна равновесието и впи поглед в капитана.
Сега очите му бяха насочени към истинския му враг, основният обект на омразата му. Това грозно кутре беше изключило енергията на кораба му и се бе върнало от мъртвите, за да се промъкне в кораба, когато никой не го очакваше, да повреди робота, за малко да убие Шин и да освободи жените.
И сега беше тук, висеше във въздуха пред него и надаваше писъци като прасе сукалче всеки път, щом Шин натиснеше друга комбинация от клавиши.
— Дай ми го — нареди на робота капитан Пепър, лениво се пресегна и взе опашката от ръката му. Провеси я на коленете си и триумфално я заразглежда.
Междувременно Шин толкова се забавляваше, че си дърдореше на китайски. Нещо в сложните неврални вериги на лъскавото черно дете го правеше уязвимо за острието на неговия анализатор. Усещаше зъбите на информационните вълни, врязващи се в него така, както не би могло нищо материално. По непробиваемата му обвивка като мехури от огън пробягваха топлинни диагностични карти и изцеждаха сребриста течност от замръзналия му скафандър.
Саския виеше и плачеше, крещеше и се бореше с Тарко, която правеше всичко възможно да откъсне главата на шумната жена с едно замахване на лапите си.
— Заповядай му да престане, Пепър! — извика Табита. — Ще я убие!
Трантката насочи вниманието си към нея, оголи кучешките си зъби и изправи огромните си рамене.
Но думите на Табита въздействаха.
Капитан Пепър излезе от транса си. Той грабна клавиатурата от ръцете на Шин, намръщено я изгледа и натисна един от бутоните.
Китаецът уплашено възкликна.
Роботът се разтърси така, като че ли нещо мощно го е изритало в гърдите. В главата му запроблясваха леденосини мълнии. Той изключи балона.
Последен пламък от огнени графики облиза сгърченото лице на Кстаска и херувимът се строполи на палубата, леко отскочи, после безжизнено се отпусна.
При каквато и да е гравитация, без опашката и летящата си чиния той бе безпомощен като истинско безного дете.
После се раздвижи.
Кстаска започна да гребе с ръчички по пода. Опитваше се да изпълзи. Капитан Пепър бързо се възстанови.
— Бре, да му се не види — каза той и погледна надолу със слънчевата си, разкриваща почернели зъби усмивка. После седна обратно на стола си и плъзна добродушните си очи към Саския и Табита. — Бая усилия трябват, за да се справиш с тия малчугани, а? По дяволите, че то не е по-голямо от бебе!
— Големината е изчислена така, че да е обратнопропорционална на ефикасността — неочаквано се обади Кстаска.
Трантката издаде гърлен звук, който можеше да е смях иди да изразява страх.
Капитан Пепър беше нервен и постоянно се въртеше на стола.
— Тарко — прошепна той, — накарай това нещо да млъкне.
Трантката изръмжа, този път с недвусмислено удоволствие. Тя се наведе надолу, дръпна главата на Кстаска назад и силно я зашлеви през устата.
Саския се нахвърли отгоре й, като я риташе с крака и я удряше в бъбреците.
Тарко я отхвърли от себе си с едно замахване на огромната си лапа. Тя впи нокти в лицето на Кстаска през качулката на скафандъра и стисна.
После вдигна херувима във въздуха и предпазливо, го разгледа. Отначало той се съпротивляваше, после отново изпадна в безсъзнание.
— Нкога вждал си тквоз нещо, каптане?
Капитан Пепър обилно се потеше.
— Не, Тарко, не мога да кажа, че някога съм имал това удоволствие.
— Има Мтална кжа — замислено отбеляза трантката. Тя доближи хищната си глава. Тъмните й ноздри се разшириха.
Изведнъж капитан Пепър осъзна, че все още държи клавиатурата и опашката. Той ги подаде на Шин.
— Дръж. Отнеси ги ей там — посочи към купчината от възглавници на китаеца.
Шин се поклони, взе клавиатурата и активира робота. Той забръмча, хвърли искри, олюля се, после направи нов невидим балон с ръка и напъха херувима вътре. След това двамата с господаря си се отдръпнаха настрани.
— Да продължим забавлението си — спомни си капитан Пепър. Ясните му сини очи потърсиха Саския.
Тарко я довлече пред него.