— Продължавай, сладурано — каза капитанът. Гласът му звучеше нежно като милувка.
Табита се изправи.
— Пусни я, Пепър.
Всички погледнаха към нея.
— Това няма нищо общо с нея — заяви тя. — Нали искаш мен?
Очите на капитан Пепър весело запрескачаха от едната, на другата.
— Виж ти, колко мило. — Той се завъртя да погледне към пулта и повиши глас. — Не се безпокой, принцесо. Имаме време и за двете ви, преди да стигнем при онзи човек.
Капитанът се облегна назад и се почеса по гърдите.
— Човекът с голямото синьо куче.
61.
Колко хубаво щеше да е, ако можех да ви кажа, че преди „Грозната истина“ да скочи обратно в нормалното пространство, нашите находчиви героини отново са изиграли мъчителите си и за втори път са избягали.
Уви, това не се случи и дори аз, с цялата си свобода на разказвач, със свободата да предполагам какви сенки пробягват из непроницаемото царство на живия разум, дори аз трябва да се съобразявам с истината. Ако злоупотребявах с нея даже в най-дребните неща, макар и заради взаимното ни удоволствие да наблюдаваме как доблестта побеждава злодейството, бих ли могла да спечеля вашето доверие за всеки друг момент от тази удивителна история? Не, не, не трябва да се отклонявам. Освен това не е в природата ми. Аз нямам „въображение“ като вас, не съм способна да „фантазирам“. Приятна или не, истината трябва да бъде разкрита. А истината е, че отвратителните прищевки на капитан Пепър сравнително бързо, макар и неприятно, бяха задоволени, след което Табита Джут и Саския Зодиак — с всичките им дрехи и вещи, но без Кстаска Херувима — бяха върнати в онази ужасна тясна килия, за да останат там, докато „Грозната истина“ изплува от сивото небитие между измеренията и се отправи на съдбоносната си среща с „Порцеланова цитадела по първи зори“.
През живота си Табита беше виждала доста големи кораби. Като помощник-капитан на „Тлъста уста“ бе пресявала набраздените полета на „Болшой Мрицвар“, беше се удивлявала от разстояние на величествените наклонени контрафорси на трите ледени тераси, всяка със собствен микроклимат. Няма и субективна година по-късно опитно бе пилотирала совалка между извисяващите се кули на „Бегемот“, онази чудовищна глупост на Вирсавия Тредголд, която следваше рафинерията й за прецентий из системата и свеждаше масата й до степен, величествена със самата си алогичност. Веднъж със собствения си „Алис Лидъл“ дори бе разтоварила тайнствен товар на капелански системен кораб, един от онези лъскави златисти съдове, които безшумно се плъзгат из мрачните простори на нощта и бдят над поданиците на империята, натъпкани на малките им светове.
И все пак Табита Джут никога не бе виждала нещо толкова грандиозно, като „Порцеланова цитадела по първи зори“.
Отведени обратно в дока на „Грозната истина“ от Тарко Трантката, Табита и Саския минаха покрай останките от „Алис Лидъл“ и се изправиха пред отворения шлюз на кораба.
Всички бяха там: капитан Пепър, Шин и роботът, Кстаска в ръцете му, а сега и те, Тарко, Саския и Табита Джут.
Трябваше да умират.
Трябваше да горят, замръзват и експлодират, космическият вакуум трябваше да изтръгва дъха от дробовете им.
Не умираха. Стояха под топло златисто сияние, много напомнящо на земна слънчева светлина. Имаше въздух — и вътре, и навън. Дали се бяха приземили? Къде?
Тарко тихо изръмжа и ги побутна напред на самия ръб.
Погледнаха надолу.
Точно под кораба, далеч, много далеч под тях лежеше град. Рязко се очертаваха лъскавите му небостъргачи и стъклени сгради. Мънички пъстри коли се носеха по виадуктите му и от това разстояние приличаха на подвижни скъпоценни камъни. Като че ли имаше ужасно много машини, кранове и рампи, но мъглата от златиста светлина, която изпълваше пространството, затрудняваше зрението.
Табита дръпна Саския назад.
Шин прати робота към тях.
Той се приближи с две тежки крачки и протегна металния вързоп към жените.
Саския сковано го пое и го прегърна като бебе.
Табита сведе очи към него.
— Загазихте — лаконично отсече тя. Не погледна към никой от тях, най-малко към капитан Пепър.
Той се облягаше с една ръка на смачкания корпус на „Алис Лидъл“ и пушеше пура. Табита бе забелязала, че останките от кораба й са повдигнати върху релси, сякаш ги бяха приготвили за разтоварване.