Палубата се надигна към тях да ги посрещне. Силов балон омекоти падането им. Секунди по-късно към тях се присъедини и тъмната фигура, която леко отскочи и се отпусна.
Еладелдийците се нахвърлиха отгоре й. Това беше фраскът, все още в безсъзнание и свит в силовия си балон като огромен зародиш, направен от съчки. В балона му бяха опашката и летящата чиния на Кстаска.
А „Алис“ продължаваше да се спуска.
Табита се оттласна от невидимата повърхност на възглавницата и се помъчи да си пробие път през еладелдийците, които я сграбчиха. Тя извика на Саския, която въпреки цялата си пъргавост, все още лежеше по гръб на балона, гърчеше се под шестима еладелдийци, риташе ги по лицата и главите и се опитваше да задържи херувима.
— Махнете се! — изкрещя Табита.
С изблик на енергия, който изненада самата нея, тя се промуши между двама от еладелдийците, отскубна се от вкопчилите се в ръцете й лапи и се хвърли напред, като удари рамото си при ниската гравитация и се хлъзна по метър и половина гладка стомана. Накрая се просна по гръб, отчаяно вперила поглед в боричкащите се тела, търсейки спътниците си, които не се виждаха, заслонила очите си с длан, за да проследи падането на „Алис Лидъл“.
Корабът й висеше на седемдесетина метра височина и плавно се поклащаше в удебеления тракторен лъч.
Десетки лапи грубо я хванаха и я изправиха на крака.
— Саския! — извика тя и се закашля. — Саския! — Опита се да удря и рита, ала не можеше да помръдне. Гърдите й пареха. Стискаха я за главата. Табита отскочи. — Саския!
Стояха в средата на сребристо открито пространство, заобиколено от всички страни от стъклени кули. Високо над тях като молец в искрящата златиста мъгла едва се различаваше „Грозната истина“, влязъл в орбита около „Цитаделата“. Очевидно нито капитан Пепър, нито екипажът му имаха намерение лично да разговарят със своите работодатели.
Напред-назад по палубата се тътреха песолики капитани със слушалки на главите, размахваха ръце и крещяха. Две групи техници работеха на огромните пултове на тракторнолъчевите проектори и координираха трудните последни няколко метра от спускането на „Алис Лидъл“.
Под сянката на разбития си кораб Табита видя Саския, безпомощна като нея, все още ритаща с един крак, докато трима войници бързо отнасяха дребна черна фигура след колегите си, помъкнали неподвижния фраск.
Табита се отпусна. После, когато еладелдийците поеха тежестта й, се опита да настъпи някого от тях, да забие лакът в нечии ребра. Безполезно. Отново извика на Саския и космата лапа светкавично й запуши устата. Помъчи се да завърти глава и отчаяно затърси път за бягство.
Нямаше.
Златистата светлина гаснеше и атмосферната обвивка се свиваше около тях, докато лъчевите проектори спускаха мъртвия кораб на палубата.
Жените бяха отведени от еладелдийците. Ушите им кънтяха, гърдите им мъчително се надигаха. Под краката си усещаха вибрирането на двигатели с невъобразима мощ: достатъчна, за да преодолее виртуалната бариера, която капеланите бяха издигнали извън орбитата на Плутон, стената около световете.
И всичко това принадлежеше на архитектите на тази унизителна стена.
Саския и Табита крачеха по широк път между редици изящни тераси. С тихо прошумоляване и лек повей над главите им се плъзна „Алис“, носена от товарен дирижабъл. Той бързо настигна групите с Кстаска и фраска и заедно с тях изчезна по гигантска рампа в металните дълбини.
Табита вдигна поглед нагоре. Между безкрайните бели криле на този свръхкораб нещо безшумно се въртеше в орбита, нещо, което приличаше на лъскав зелен бръмбар.
Капитан Пепър се държеше на предпазлива дистанция от „Цитаделата“.
Въздухът вътре беше по-гъст, по-чист, по-истински. В коридорите се носеше тиха музика на клавесин. Във фини керамични саксии растяха буйни пъстри цветя.
Табита и Саския вървяха по дълъг тунел, облицован с огледални плочки. Музиката ги следваше.
Табита се опита да се освободи от лапата, която здраво я стискаше за тила.
— Къде ни водите?
Капитанът гледаше право напред.
— При кибернатор Пърлмутър — с онзи познат стържещ глас отвърна той.
Минаха по висока галерия над кладенец, в който еладелдийци с прозрачни гащеризони се трудеха около гигантски светлинен стан и изтъкаваха пътя на огромния кораб в междупланетното пространство.