— Наистина не съм, копеле гадно!
Стюардът го дърпаше за тогата и настойчиво, но почтително му шепнеше нещо.
— О, много добре — нетърпеливо каза Пърлмутър и пламъците мигновено угаснаха. — Това е извънредно огромна загуба на време — гневно изръмжа той. Стюардът сведе глава и ушите му клепнаха.
Табита заразтрива ръцете си. Бяха изтръпнали.
— Поговори с нея — нареди й капеланът и властно посочи с показалец към четящото устройство.
Тя се приближи, без да обръща внимание на техниците, които тържествено я наобиколиха. Никога не бе виждала такъв модел, но аудиоиндикаторът светеше.
Табита допря длани до горните ръбове на машината. Беше топла.
— Алис? — попита тя. — Чуваш ли ме?
— ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ — отвърна Алис.
Изпълни я облекчение. Затвори очи и отпусна глава върху гърдите си.
— Добре ли си там?
Последва кратка пауза.
— ТЕСНИЧКО Е — колебливо се разнесе гласът.
Кибернатор Пърлмутър царствено махна с ръка.
— О, продължавай нататък — каза той. — Прескочи встъпителните любезности.
— ДА МИ РАЗКАЖЕТЕ НЯКОЯ ИСТОРИЯ ЛИ ИДВАТЕ? — попита Алис. — КАТО ЧЕ ЛИ НЕ МОГА ДА ОТКРИЯ КОРАБНИЯ ДНЕВНИК. — Звучеше уплашено.
Кибернатор Пърлмутър се ядоса.
— За какво говори?
— Разказвах й различни истории — поясни Табита. — Не се тревожи за дневника, Алис. В момента няма да ни трябва.
Тя въпросително погледна към капелана.
— Кажи й, че й позволяваш — напрегнато заповяда той. — Кажи й, кажи й… — Кибернаторът щракна с пръсти към Кстаска. — Какво да й каже?
Херувимът раздвижи устни и немощно махна с ръка, сякаш търсеше думите.
— Пътят е дълъг — едва промълви той, — и няма… и няма… завои.
— Какво? — сбърчи нос Табита. Звучеше й като нещата, които вечно подхвърляше баща й.
— Кажи на Алис — Отново започна Кстаска, — че пътят е дълъг…
— Просто го кажи — прекъсна я капеланът.
Тя се завъртя към четящото устройство.
— Алис?
— ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ.
— Алис: пътят е дълъг и няма завои.
Машината енергично забръмча. Индикаторите запремигваха. Застаналите зад Табита техници важно замърмориха помежду си.
— ГОТОВА СЪМ ЗА ТРЪГВАНЕ — спокойно заяви Алис.
— За тръгване ли? — удиви се Табита. Тя погледна към останките от „Таласъма“. — Закъде?
— ЗАКЪДЕТО ЖЕЛАЕТЕ, КАПИТАНЕ.
— Изключете я — мигновено нареди кибернатор Пърлмутър.
Докато техниците се подчиняваха и избутваха Табита настрани, през тълпата около кораба си проби път друга еладелдийка със слушалки на главата. Тя отдаде чест и се изпъна в очакване. Езикът й висеше навън.
— Да, мътните да те вземат — погледна я Пърлмутър. — Какво има?
— Госбдине, кабданът на пратите.
Капеланът въздъхна.
— Свържи ме.
В залата незабавно отекна гласът на капитан Пепър.
— Пърлмутър? Чуваш ли ме?
— Да, чувам те, Пепър — примирено отвърна кибернаторът. — Какво искаш?
— Получи ли кораба? — попита пиратът. — И жените? Пратихме ти ги долу, получи ли ги?
— Жени ли? — озърна се наоколо капеланът. — И други ли има?
Войниците избутаха Саския напред. Той я изгледа от горе до долу.
— И какво правиш тук? Няма значение. Пепър, има две жени, едната от които е собственичката.
— Значи всичко е наред — отбеляза капитан Пепър.
— Състоянието на херувима обаче не е задоволително — продължи Пърлмутър.
— Но работи, нали?
Кибернатор Пърлмутър критично измери Кстаска с поглед и сви дебелите си устни.
— Неохотно — призна той.
— Е, тогава всичко е супер — заяви капитанът. — Сега просто ми плати, Пърлмутър, и си тръгваме.
— Очакваш да ти платя — измърмори капеланът.
— Нали такава беше идеята, такава беше сделката — изтананика Пепър.
— Капитан Пепър — категорично каза кибернатор Пърлмутър. — Струва ми се, би трябвало да ти е известно, че тази смехотворна игра продължи прекалено дълго и вече ни струва прекалено много.
— Сключихме сделка, Пърлмутър — високо и лениво напомни Пепър.
Кибернатор Пърлмутър повиши глас.
— Забрави ли, че се наложи да ви спасяваме? Аварийно енергийно зареждане. Това не е евтино. Пак ще се чуем, Пепър. Довиждане.