— Какво не ми е известно? — доста по-войнствено, отколкото възнамеряваше, попита тя.
Кстаска погледна надолу към нея.
— Собственият ти кораб — каза тя.
Табита стисна зъби.
Саския постави ръка на рамото й.
— Кстаска, какво означаваше всичко това? Какво правеше?
— Позволявах на Алис — промълви тя.
— Какво й позволяваше?
— Да задейства… — Създанието преглътна. — Помощен двигател.
Техническият термин накара Саския да погледне към намръщената Табита.
— Помощен двигател ли?
— Звезден — изхриптя херувимът. Мъничките му гърди мъчително се надигаха. — Двигател.
— Недей, Кстаска — тъжно се обади Саския.
— Какво е „звезден двигател“? — напрегнато попита Табита.
— Фраскски звезден двигател — прошепна херувимът.
Табита дълбоко си пое дъх, завъртя се на токове и се отдалечи, като удряше с юмрук по дланта си.
— Не се мъчи да говориш повече — каза на Кстаска близначката. После се приближи до Табита и отново я хвана за рамото. — Табита?
Без да поглежда към нея, Табита събори ръката й и се върна на дивана. Седна на ръба и заби очи в пода.
— Табита?
— Дявол да го вземе, защо не ми каза по-рано? — яростно извика тя.
— Няма значение — заяви Кстаска.
Табита погледна към нея със свити юмруци.
— Откъде знаеш?
— Няма двигател — обясни херувимът.
Табита въздъхна и сведе глава.
Саския не разбираше нищо. Тя местеше поглед от Кстаска към Табита и очакваше обяснение.
Табита силно стисна клепачи.
— Кстаска — с напрегнат, горчив глас попита тя, — какво всъщност знаеш?
Близначката предупредително стрелна с очи херувима. Надяваше се, че повече няма да се опита да говори.
Но напразно.
— Ти не спомена за… — мъчително каза Кстаска, — … за Санцау.
Табита обидено я погледна.
— А трябваше ли?
Двете бяха впили очи една в друга, херувимът и космическият капитан. Известно време всички мълчаха.
Накрая Табита проговори. Тя леко се плесна по бедрото.
— Хиперизлъчването — горчиво изрече тя.
— Разбира се… — изхриптя херувимът.
У теб ли беше този двигател? — попита Табита.
Кстаска поклати глава.
— Сделка.
— Храмът е сключил сделка с фраските, така ли? За звездни двигатели? Просто кимни с глава. Какво общо има с това Санцау?
— Изпитания…
— Защо не използвате собствените си кораби?
— Тайна…
— И аз така предполагам — неочаквано се намеси Саския. — Искам да кажа, не можеш да очакваш, че някакъв си „Таласъм“ ще има звезден двигател, нали? О, ти знаеш какво искам да кажа. — Тя седна до Табита и стисна ръката й. — Табита — тихо продължи близначката, — това не може ли да почака, виждаш, че Кстаска не е…
Табита не й обърна внимание.
— Алис е една от онези с интерфейса, така ли?
Херувимът кимна.
— И ти си й дала кодовете за достъп?
Кстаска отново кимна и почука с миниатюрния си пръст по летящата чиния.
— Ние никога… — промълви тя, — не изхвърляме…
— Нищо — довърши изречението Табита. Вече знаеше всичко. Тя измъчено се засмя и се потърка по темето. — И какво се случи? Защо фраските не са доставили двигателя?
— Капела… — изхъхри Кстаска.
— Войната… — кимна Табита. Двете с херувима пак се спогледаха. В момента се разбираха повече от всякога.
— И защо сега са си направили този труд? Защо точно с моя „Таласъм“? Заради теб ли?
Създанието не знаеше.
Табита се размърда на дивана и се завъртя към Саския.
— Това ли…
Акробатката грациозно вдигна ръце в отрицателен жест.
— Не ме питай — помоли тя. — Вече ти казах всичко, което зная. Не беше много.
Табита я притисна.
— Затова ли Марко толкова настояваше да сложи ръка върху „Алис“? — смаяно попита тя. — Защото е имало вероятност да монтира фраскски звезден двигател, ако някой ден случайно му попадне?
— О, Господи, не — възкликна Саския. — Разбира се, че не. Марко щеше да те изхвърли като радиоактивна тухла, ако смяташе, че имаш нещо, което би могло да привлече капеланите. — Тя погледна към Кстаска за потвърждение. Херувимът не възрази. — Марко не е много умен, нали знаеш — продължи близначката. — Не беше — поправи се тя и внезапно извърна очи към мъгляво сивата нематериална среда, която бавно се плискаше в прозорците.