Саския предпазливо се оглеждаше. Разбираше, че всичко това е трик, но не можеше да проумее как е направен.
— Хей, вие! — извика някакъв глас.
Спряха. По чакълената пътека към тях се приближаваше капелан, вдигнал ръка за поздрав.
Много приличаше на кибернатор Пърлмутър: по-икономично скроен, ала със същата лъскава кожа, със същите ясни очи. Носеше същите пръстени и сандали, но вместо с тога, бе с шотландска пола от тежка лилава материя и широка бяла блуза без яка с фина бродерия по маншетите и около шията. Имаше огромната плешива глава, типична за цялата му раса, увенчана с венец от свеж бръшлян. Веждите му бяха гарвановочерни и извити, поради което изглеждаше постоянно развеселен и изненадан: изражение, по-благодушно от това на кибернатора. В момента им се усмихваше с искрена радост.
Стражът застана мирно.
— Задворниците, брат Феликс — каза той и му подаде нещо.
— Глупости, капитане — внимателно отвърна капеланът. Той се пресегна надолу, взе пластината на личността и я прибра в шотландска кесийка от тюленова кожа, обшита със седеф. — Те са наши гости. Естествено. Благодаря ти, капитане. Добра работа.
Освободен, еладелдийецът сковано отдаде чест и се затътри обратно да вземе пилота на совалката, който се изтягаше на тревата и се грееше на слънце. Двамата се отдалечиха към реката.
Капеланът се усмихна на малката група.
— Много ми е приятно да се запозная с вас — каза той. — Ужасно се радвам, че дойдохте. — После погледна към Кстаска, която се носеше на височината на брадичката му. — Кстаска, нали? Много ми е приятно. Какво мислиш за малкото ни обиталище?
Очите на херувима проблеснаха за миг.
— Свършили сте много сериозна работа — одобрително отвърна той. — Декорът… — земянитски е, нали? Античен, разбира се, но тъканта…
— Много се радвам, че го харесваш — без изобщо да се засяга, кимна капеланът. Той подаде ръка на Саския, която се поколеба, но я стисна. — Саския Зодиак. — Гласът му бе топъл и гостоприемен, също като изкуствения ден. — Добре дошла. Добре дошла на Харон.
— Благодаря — резервирано отвърна тя. Гледаше нагоре към него с изражение на тревожна подозрителност.
— И накрая — каза капеланът. — Капитан Джут. — Думите му излъчваха разбиране и прошка. — Табита. — Той разпери ръце.
Табита отстъпи назад.
— Махни се от мен, капелане.
— О, ние не сме капелани — отвърна той. — Всъщност.
Тя го зяпна.
— Зная, че всички ни наричат така — поясни брат Феликс, — но не е вярно, разбираш ли. Ние… — той отново разпери ръце, — … Сме капелански слуги. Също като вас.
— Не ме баламосвай — сряза го Табита.
Брат Феликс кротко се усмихна И скромно сведе огромната си глава. Мускулите на шията му бяха дебели колкото нейните китки.
— Ние сме просто пазители. Грижим се за Капела. Поддържаме я.
— И Харон — подхвърли Табита.
— Да. Е, всъщност, цялата система.
— Върви по дяволите.
— Тогава откъде идвате? — попита Саския.
— Ние сме хора — заяви той. — Първите от нас са дошли от Земята. — Брат Феликс плъзна очи наоколо и ведро се усмихна.
— Но вие бяхте на Луната — възрази тя. — На земната Луна.
— О, да — потвърди той. — Бяхме базирани там. Капела се готвеше за бъдещето. Наблюдаваха Земята, тайно обикаляха наоколо с малки кораби. Приземяваха се в изолирани райони и набираха подходящи последователи. — Лицето му просия. — Всеки, когото видиш тук, някога е бил също като теб, Табита. Капела ни въздигна на по-висше равнище. Какво мислиш за това, Табита?
— Но аз не съм се представил — гладко продължи той преди Табита да успее да му каже какво мисли. — Казвам се брат Феликс и имам чудесна новина за вас. За всички вас. — Той се наведе към тях. — Всички вие също ще бъдете въздигнати!
— Не, благодаря — отвърна тя.
— О, зная, че е трудно да се приеме веднага — бащински каза брат Феликс. — Спомням си колко объркан бях самият аз! — Той се подсмихна. — Но защо ви държа тук? Исках само да ви приветствам с добре дошли. Радваме се, че сте тук. Приготвили сме малка гощавка във ваша чест. — Брат Феликс се пресегна надолу като възрастен, протегнал ръка на малко дете. — Капитан Джут?
Табита здраво стискаше чантата си.
— Убиец — изръмжа тя. — Разрушител на кораби. Крадец.