— … с херувим на борда! — удивена от неизтощимата изобретателност на вселената, каза сестра Марджъри.
Всички пазители любезно погледнаха към Кстаска, сякаш я поздравяваха за проява на чудодейна находчивост.
— Абсолютно необикновено съвпадение — заяви брат Феликс, докато големите глави около покривката за пикник кимаха в знак на съгласие. — Какво бихме могли да кажем? Жалко за хардуера!
Пазителите отново весело се засмяха.
Брат Феликс се завъртя, повдигна широкото си лице към необяснимото слънце и плъзна поглед по градините, децата, събеседниците, музикантите, въдичарите и хвърчилата. Денят бе вечно топъл. Дори намек за студ не напомняше, че се намират в балон от благосклонна невероятност върху замръзналата атмосфера на луната на Плутон. Около зелените ливади едва се забелязваше черното царство на вечния страшно лед.
Сестра Вероника се наклони към Табита. Пръстените на бялата й ръка проблеснаха под слънчевите лъчи.
— Някои бяха убедени, че ти знаеш нещо, което не ни е известно — поверително й съобщи.
Преди Табита да успее да отговори, сестра Марджъри се пресегна и успокоително я потупа по ръката. Снизходителното отношение на всички я вбесяваше.
— О, не се тревожи — каза сестра Марджъри, — ние знаем, че не знаеш нищо.
— Още от самото начало дори не подозираше какво става, нали? — попита брат Феликс. — Просто си вършеше работата.
Табита стисна зъби и не отговори.
— Не, Табита, нищо не те заплашва — Продължи той.
— Гарантираме ти — едновременно заявиха сестрите.
— Казах й — обясни им брат Феликс, — че се е справила отлично. Капела даде разрешение за вашето въздигане.
Саския изглеждаше унила. Тя мрачно въртеше стръкче поред между палеца и показалеца си.
— Можете ли да съживявате умрели хора? — попита ги близначката.
Последва съвсем кратка пауза.
— О, Боже мой — тъжно въздъхна сестра Вероника.
— Клетият ти брат — поклати увенчаната си с венец глава сестра Марджъри. Сестрите погледнаха нежно и жално към огледалните си образи.
— Клетото дете — промълви брат Феликс. — Ето, пийни си още малко вино — съчувствено каза той, после се извърна и си издуха носа.
Саския местеше очи от лице на лице.
Табита се пресегна и стисна ръката й. Кстаска безмълвно се приближи.
— Ами Марко? — попита Саския. — Марко Мец. Наложи се да го оставим на Венера. Ще въздигнете ли и него?
Брат Феликс се замисли. Вените на слепоочията му отново запулсираха.
— Виж, Марко Мец е доста непослушно момче, нали? — заговори той. — Струва ми се, че Венера е най-подходящото място за него. — И пазителят леко замахна с ръка, за да си вземе още едно парче хляб.
Саския се приповдигна и заби кокалчетата на пръстите си в меката почва.
— Но той ще загине там! — възрази тя, докато филийката покорно се плъзгаше в чинията на брат Феликс.
— Не и ако е предпазлив — отвърна той. — Понякога е много забавно, нали знаеш, да си корабокрушенец.
— Особено със счупен крак — кисело подметна Табита.
Брат Феликс разсеяно махна с ножа за масло.
— Човек преодолява телесните несгоди — заяви той, лапна голямо парче хляб и задъвка. — Вниква в… душата си…
— Общува с природата — прибави сестра Вероника.
— Надалеч от суетата на системата — съгласи се сестра й. Брат Феликс мощно преглътна.
— Може би ни предстои да видим един коренно преобразен Марко Мец! — с грейнало лице предположи брат Феликс. Той внимателно постави върху останките от хляба си парче шунка и с решително бодване на дългия си показалец го залепи за маслото. — Не мислите ли? — Като че ли наистина искаше да чуе мнението им.
Табита разярено въздъхна и се отпусна назад на лакти. Тя стисна шепа трева и я откъсна. На мястото на всеки стрък от почвата бързо изникваше нов. Щом видя това, Кстаска незабелязано забоде върха на опашката си в земята и започна да прави някакви проучвания.
— Смятам, че ако незабавно не се предприеме нещо, той ще загине — заплашително каза Саския.
— Тогава ще предприемем нужните мерки, мила моя — обеща сестра Вероника. — Веднага след обяда.
— Трябва да освободим ума ти от всички тревоги — прибави сестра Марджъри.
Сестрите кимнаха и блажено се усмихнаха.