Следван от Табита, Саския и Кстаска, той се понесе обратно през ливадата. Сестрите останаха край покривката, усмихнати, вечно усмихнати. В манастира група пазители прекъснаха дискусията си, за да поздравят жените и херувима. Брат Феликс бе доста по-напред от тях и успяха да го настигнат едва, когато прекоси горичката и наближи уединеното кътче с останките от „Таласъма“ и празната совалка.
Той ги повика при себе си.
— Виж — каза на Кстаска пазителят. — Това ще ти хареса. — Той завъртя един от пръстените си.
Корпусът на „Алис Лидъл“ заблестя. Сиянието сякаш идваше отвътре, но не през разбитите илюминатори. Като че ли самата енергия, все още информираща разкъсаните молекули на материята му, бе призована да се прояви като светлина и да затанцува под слънчевите лъчи.
За миг корабът остана там, сякаш готов за отлитане, обгърнат от блясъци, които се отразяваха в прозорците на совалката. Табита извика и заслони очи, защото в този момент й се струваше, че гледа не към разбитите и смачкани останки, а към някогашния „Таласъм“. Така трябваше да е изглеждал, току-що излязъл от бергенската корабостроителница, по времето на онази полукомична, полумистична церемония, когато корабният двигател за пръв път получава чисто нова личност и роботът калиграф се приближава, за да изпише на носа яркосините букви на името му. Такъв го виждаха сега, „Алис Лидъл“, нов, цял и преобразен. Вдлъбнатините й пробойните се затвориха. Предният илюминатор засия, скенерите се завъртяха, усетили слънчевия вятър. Очертанията му бяха ясни и истински, малките му криле бяха насочени назад, докато корабът разсъждаваше за работата, за която е създаден. Топлинна вълна развълнува въздуха около дюзите му и той се завъртя, като че ли търсеше господарката си, после сякаш почти започна да се издига. И изчезна.
Внезапно задуха вихър, втурнал се от всички страни, за да запълни празното пространство. Косата на Саския се развя пред лицето й. Табита се хвърли напред и отчаяно извика.
Въздухът се проясни. „Алис Лидъл“ вече го нямаше. Тревата под него не беше обгоряла. Стръковете потръпнаха и замръзнаха неподвижно.
— Ето — каза брат Феликс. — Така е по-добре, нали?
И после слънцето се скри.
Огромна елипсовидна сянка се плъзна като вълна по градините.
Всички прекъснаха заниманията си. Разговорите замлъкнаха и пазителите вдигнаха очи към потъмнялото небе. Музиката утихна. Атмосферата затътна и запращя, сякаш от преливането на енергиите, които бяха унищожили кораба на Табита. Изведнъж стана много студено.
— О, не — изсумтя Саския и вдигна яката на тънкия си костюм. — Сега ще завали.
— Не, Саския — отвърна Кстаска.
Табита просто стоеше с отметната назад глава, с ръце на хълбоците и с широко отворена уста.
— Това не е облак — заяви херувимът.
66.
От висините изкънтя силно променен от разстоянието глас:
— СЗЗАЗЗКИЯ? КССТАЗЗКА? ДОЛУУУУ ЛИИИ СССТЕ? КЪДЕ СА МММОЧЕТАТАААА?
— Хана? — възкликна Саския. Тя грабна ръката на Кстаска. — Хана ли е това?
Брат Феликс вдигна ръце.
— Мили Боже, каквото и да е…
— Това е Изобилие! — надвика гръмовния тътен Саския, докато мрачният силует бързо се спускаше към тях. Тя се засмя и плесна с ръце. Надигналият се вятър развяваше косата й. — Докарала е цялата станция!
Небесната костенурка затъмни ясното небе като летяща планина. Дърветата се разлюляха, птиците и животните се спуснаха да бягат, като надаваха ужасени писъци.
От всички страни се събираха пазители, понесли се на сантиметри над тревата.
От долната страна на огромната станция се отвори сребърно око и въздухът бе пронизан от мощен лъч, който нестабилно се плъзна насам-натам.
Все още стиснала ръката на Кстаска, Саския се втурна към светлината. Докато тичаше, повлякла херувима след себе си, тя хвърли поглед през рамо.
— Табита! — извика близначката. — Табита!
Но Табита бягаше в противоположната посока. Брат Феликс крещеше нещо след нея.
Саския мигновено спря и пусна дланта на Кстаска. Херувимът продължи по инерция напред, описа тесен кръг във въздуха и се върна обратно. Той се спусна надолу и хвана акробатката за ръка.
Отвсякъде се стичаха пазители.
Брат Феликс тичаше след Табита.
Саския извика и се помъчи да се отскубне от Кстаска.