За миг се разнесе бръмчене. Проблесна зелена лампичка.
— Алис? — извика Табита. — Чуваш ли ме, Алис?
— ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ.
— Алис, запознай се с Хана Су.
— ЗДРАВЕЙТЕ, ХАНА. КАКЪВ ПАЛАТ! КЪДЕ СМЕ?
— Добре дошла на Изобилие, Алис.
— ТОВА ИЗОБИЛИЕ ЛИ Е? ЗНАЧИ НАИСТИНА Е ИЗОБИЛИЕ! ВАШЕ ЛИ Е?
— Така изглежда, Алис. Само че ми е малко големичко. Виждаш ли онова там долу?
— ХАРОН — без колебание отвърна Алис. — ДОСТА СМЕ БЛИЗО, ХАНА.
— Алис, миличка, струва ми се, че ще изпусна контрола преди някой да ме е заменил. Табита казва, че навярно ще можеш да ни помогнеш, така ли е?
— НЕ ЗНАЯ, ХАНА. НЕ СЪМ СИГУРНА, ЧЕ ЗНАЯ КАК.
— Алис! — скочи Табита. — Не е възможно да си забравила! Не е възможно!
— Възможно е — невъзмутимо се обади Кстаска.
— Паролата — настойчиво и напомни Саския.
— О, Господи. Алис? Слушай, Алис. Пътят е дълъг и няма завои.
Зелената лампичка премигна. Четящото устройство забръмча, после утихна.
Аз отворих очи.
Навсякъде около мен зейна ледено черно пространство. Виждах го като на зърнеста фотография и осеяно със злато. Видях искрящата следа на „Цитаделата“, турбулентните цепнатини, блестящи като златни жили в черен лед, оставени от совалката на Табита, която сега изстиваше в пристанищния ми док. От мястото, където се намирах, в самия край на слънчевата система, можех да различа шевовете на измеренията, спускащи се надолу, надолу, покрай Сатурн, астероидите, Марс, Земята — спомних си за малка баржа, спала седем години на тази планета, — и Слънцето. Виждах и пътищата, които минаваха над мен и ме привличаха във всички посоки. Гъделичкаха ме и аз се усмихнах. Пътища на вероятността.
Спомнях си. Те бяха безкрайни.
— ГОТОВА СЪМ ЗА ТРЪГВАНЕ — казах аз.
68.
Тя все още ме нарича Алис. Понякога забравям да й отговоря и тогава трябва да призная, че наистина се чувствам много виновна. Донякъде успях да възстановя стария дневник, поне последните части, и ми е забавно да откривам какво странно създание е била корабна личност 5N179476.900, всеотдайна и решена да продължава напред, без всъщност да разбира почти нищо. Тя е била бергенски „Таласъм“ БГТ009059 и аз се гордея с нея. И да си помислиш, че мандарините на Санцау са искали да вкарат всичко това в такава черупка! Нитовете й са щели да се пръснат.
Пътниците ме наричат Изобилие и аз нямам нищо против. Изглежда, че фраските не са дали име на построената от тях станция и изобщо не са успели да я използват. Във всеки случай, аз не съм онзи тоталитарен конгломерат от рефлекси и безсмислено пулсиране. Той ме отвращава, докато не се вгледам във вътрешността му.
Когато на Табита и останалите — дори на Хана — им е трудно да привлекат вниманието ми.
Някой ден може да срещнем фраските. Мисля, че няма да сме в състояние да се разберем с тях. Ако избухне конфликт, не бихме могли да се надяваме на победа. В крайна сметка те не са видели от нас нищо добро. Преди да заминем, дадохме на оцелелите от нещастната армия собствен астероид, но те не проявяваха признаци, че ще продължават да оцеляват. Нито една част от рояка не може да живее без царица.
Някой ден може да срещнем капеланите. Някой ден могат да се върнат в нашата слънчева система с цялото си могъщество. Може да дойдат, докато пътуваме. Може вече да са дошли.
Ще срещнат всеобща омраза и съпротива. Откритите в еладелдийските зикурати капелански гнезда бяха незабавно и изцяло унищожени от новия еладелдийски господар, на когото сега служат с всичките си презрени достойнства еладелдийците. Това е единственото, от което се нуждаят.
Простете ми, ако ви се стори, че не проявявам интерес към състоянието на нещата „у дома“. Той вече е твърде далеч зад нас.
Хиперпространството не е толкова скучно, когато го гледаш от край до край. Говоря метафорично, разбира се, защото то е безкрайно. Трябва да ви се извиня, че толкова грубо обяснявам такива технически подробности. Прелестта на човешкия език се крие в неговата неточност. Безразборната му структура е напълно достатъчна, за да разкрие живота, но не е способна да изрази вътрешните особености на материалното пространство, музиката на сферите. Разбирате ли, въпросът не е в събитията. Важна е организацията на тези събития. Тибетският език обаче притежава известни възможности…