— Преди да съборят купола било по-добре — оплака се от студа местната. — Идвала си тук кога имали сме купол?
— Не — отвърна Табита.
— Тогава си ни било топличко — каза шофьорката. — После съборили купола. Казали, че инсталират слънчев. — Подвижното й лице се сгърчи в нацупена физиономия. — Ама не. Още карат се кой плаща.
Тя повдигна лакти. Приличаше на торба гнили зелени чушки в кафяво плъстено палто. Лъскавите възглавнички на ушите й бяха съсухрени и сбръчкани, меките торбички под очите й висяха в изражение на постоянно отчаяние. Табита се зачуди от кога ли изкарва мизерната си прехрана с тази лодка и се жалва на безразличните пътници, без да е в състояние да събере парите или силата за дългото пътуване към дома.
Тъмночервеният канал ги отведе в границите на новия град. Вятърът донесе до тях крясъците на продавачите и бръмченето на таксита, отекващи над мръсните води. Група рунтави палерниански проститутки седяха на слънце, пушеха и си клатеха краката на стъпалата под пасажа „Малибу“. Жените подсвиркваха и махаха с ръце на лодките по канала. Шофьорката започна да се оплаква от тях. Табита се премести напред на напуканата червена пейка.
— Трябва да разговарям по телефона.
Тя се пъхна под телефонния навес, разви кабела на слушалките си и включи щепсела. Изподрасканото екранче й изсвири кратка мелодия. Появи се емблема на телефонна компания. Последваха реклами, повече от обикновено заради сезона. Прозорчето в долния ляв ъгъл показваше весело намаляващите кредити на Табита.
Опита да се свърже с „Мьобиусов лист“, но й отговори телефонен секретар. Набра друг номер. И зачака.
Разминаха се с двумачтово платноходче, управлявано от детски екипаж. Влачеха пустинна манта на дълго черно въже. Тя се потапяше във водата и припляскваше със сивите си, ципести криле.
Най-после успя да се свърже. Докато се представяше, на екранчето се появи мазно захилено лице.
— За карнавала ли идваш?
— Не, по работа — отвърна Табита. — Карлос, колко вървят осевите ключови кристали?
— За какъв тип?
— „Таласъм“.
— Още ли караш оная бракма? Всеки момент ще се разпадне под краката ти.
— И тя така ми казва — отвърна Табита. — Хайде, Карлос, бързам. Колко?
Той й каза. Тя изруга.
Карлос сви рамене.
— Толкоз за летящи антики като твоята — безмилостно заяви той. — Няма резервни части. — После се почеса по ухото. — Мога да ти уредя „Навахо Скорпиън“ на страшна далавера.
— Чупката, Карлос.
Табита се замисли за алтецианите на космодрума, помъкнали своите куфари и вързопи.
— Слушай, напоследък да си виждал капитан Франк?
— Кристал за „Таласъм“, да, това е по неговата част — ухили се той. — Опитай на битака.
— Много ти благодаря, Карлос.
— Я по-весело, Табита. Все пак е карнавал!
2.
Карнавал в Скиапарели. Каналите са пълни с туристически бусове, мостовете са окичени със знаменца. В небето се издигат балони и фойерверки. Градът се облива в червена светлина. Макар че навсякъде патрулират полицаи еладелдийци, единствен господар е удоволствието. Да идем ли до Рубинения басейн? Да погледаме планерните дуели над ал-Казара? Или в стария град, където огромните древни силози кънтят от последните хитове и виното на Астарта кара кръвта на младите и красивите да кипи? Хиляди миризми, на наденички и пот, фосфор и парфюми, безразборно се смесват из пасажите. В денонощните барове дрънчат чаши и тракат прибори, пияни гуляйджии хвърлят в смут механичните си сервитьори, бягат сред колонадите, без да си платят сметките и дъхът им излиза на пара в редкия зимен въздух.
Отразени в мазната вода, хиляди пъстроцветни светлинки премигват и блестят по лъснатите фасади на сградите. Хиляди звуци отекват в ушите на присъстващите, музикални инструменти, канонади и сирени, които се сливат с весели гласове. Дори стържещият вой на полицейски гравитокар, който бавно се носи срещу течението, не е в състояние да заглуши врявата. Ченгето — човек — натиска два пъти клаксона и изчаква. В лъскавата черна черупка на сервобронята си, той изглежда скован и обиден, като гигантски бръмбар, нападнат от мравки.
Спряха на Мистичния булевард под пързалката. На стената стояха мърляви гаменчета, смучеха димящи топки мъх и се псуваха помежду си.
— Това не е „Мьобиусов лист“ — отбеляза Табита.