Мрачната лодкарка посочи с лакът.
— По-близо не мога, сестро. Гранд канал е затворен за процесията.
Ядосана, Табита й плати и с лекота скочи на кея. Якето й отразяваше светлините, обувките й хрущяха по покритите с пясък дъски.
Представете си я, Табита Джут: не такава, каквато я показват медиите, хиперпространствената героиня, всеможеща, интелигентна и козметично ретуширана, самоуверено усмихната, докато протяга ръка към обсипания със звезди Млечен път, а дребна, уморена млада жена с напукано станиолово яке и омазнен панталон, която решително си пробива път през ликуващите тълпи на Скиапарели. Висока е 162 см, с широки рамене и хълбоци, тежи около 60 k при едно g, макар че това й се случва много рядко. Тъмночервената й коса е подстригана в консервативна космонавтска прическа. Кожата й е млечнокафява и лесно й избиват лунички, които тя мрази. Ето я, завърнала се от тежък курс до Шатобриан, замаяна от часовата разлика и изтощена, копнееща за душ. Под кафявите й очи са се очертали тъмни кръгове. Тази вечер човек не би й обърнал внимание сред пищните, блестящите и красивите.
Не че наоколо имаше много такива. Тук карнавалът определено не се усещаше толкова. Тя се шмугна под бетонния тротоар и закрачи по улица с импровизирани сергии, сглобени от тръби и дъски. На стълбовете над нея бяха окичени гирлянди с биофлуоресцентни светлини. В края на краищата, Табита беше дошла на битака.
Някои продавачи все пак се бяха постарали за карнавала. Изложените по масите им олющени касети и вехти пуловери бяха украсени с маски и флагчета. Тук бяха ярките дрехи: всичко от алуминиеви обувки до евтини ризи с намигащи котенца, изправени на задни крака еднорози и гънещи се стриптийзьорки. Колекционери ровеха из кашони със слънчеви очила и обсъждаха достойнствата на крадени корабни принадлежности. Две мършави жени с къси рокли седяха зад маса с порцеланови животни и се гримираха една друга, като се грееха на очукана реакторна печка. Докато Табита си пробиваше път покрай тях, едната й подсвирна с уста.
Бракуван корабен робот се наведе изпод покрива на сергията си и изстреля към нея струя сублим, който изпълни главата й със слънчеви басейни, аромат на цветя, нега. Жълтокожо дете се опита да привлече вниманието й към буркан с мъртви мухи. Зад ъгъла бяха алтецианите с техните жилетки и конични шапки от кафяв филц, предлагащи купища човешки отпадъци. Възседнали високи столчета, те седяха прегърбени в обичайното си скръбно настроение. Олигавените им муцуни бяха възпалени от мръсния въздух. Когато видяха Табита, алтецианите загъгнаха и завъздишаха помежду си. Веднага познаваха космонавта.
— Осев ключов кристал? — извика тя. — За бергенски „Таласъм“?
Алтецианите захриптяха и замахаха с лапи към планините от стари респиратори и разглобени топлообменници, сякаш тези съкровища бяха всичко, което човек може да иска от живота. Табита изразходва ценна минута, за да изрови от камарите нещо, което изглеждаше обещаващо, но се оказа реотан за каустична дифракция. Тя го хвърли обратно. Губеше си времето.
Като избягна група пияни космонавти с цветовете на Шенандоа, които ревяха и се блъскаха помежду си на излизане от някакъв бар, Табита си запробива път през навалицата по бреговете на Гранд канал. Минаваше покрай дебели туристи в пищно облекло, цивилни маршали в широки гащеризони, после заобиколи персонална робокамера, чиято глава се въртеше насам-натам, докато собственикът й наблюдаваше канала от дома си. Вятърът плющеше в полиестерните платна на платноход. Зад него пълзеше гравитобус, в който празнуваха служители от Мивикорп. През такелажа на шхуната можеха да се видят пет палернианки върху паянтов сал, които дюдюкаха, размахваха масивните си космати ръце и се мъчеха да се покатерят на частен кей. Висока жена се надвеси от балкона над тях и ги заля с кофа вода. Накачулени по парапетите и прозорците, събрани по улиците и покривите, тълпите свиреха с уста и аплодираха.
Докато Табита се опитваше да заобиколи двама дрогирани транти в скъпи цилиндрични шапки и кожени дрехи, една от палернианките направи тромаво салто и друга я бутна в канала. Те запищяха от радост. Профуча искроскутер, който изпълни въздуха с мирис на озон. В него двойка в електрокостюми се извиваха и гърчеха под тежкия ритъм на джъмпбокс. Палернианките заподскачаха от възбуда и напълниха сала с вода. В момента, в който пристигаше ченге, чийто циклопски шлем стърчеше над главите на зяпачите, жената спускаше кофата с въже и викаше на няколко гримирани момченца да я напълнят.