Във всеки случай, за перките изглежда е така. Те не обичат нищо повече от добрата битка. Когато на тяхната планета дошло време за цивилизация, перките построили бойни влакове, подривни машини, мини. Не е ясно какво е накарало Капела да дари космическия двигател на дребните гризачи. По всяка вероятност перките просто са се промъкнали на неуловимите им кораби, следвайки инстинкта си да се заравят във всяка срещната дупка.
Търпението на Табита се изчерпа. Виждаше целта пред себе си, толкова близо, че почти беше вътре. За да дойде тук, бе пресякла половин Скиапарели. Нямаше намерение да позволи да я задържат на самия праг на бара. Нито пък да остави якето си на шайка навлечени хулигани. Тя нададе вик и се хвърли срещу водача им.
Перките имат много дълга шия. Това обяснява странния, извънредно комичен начин, по който стоят съвършено изправени и неподвижни, докато се оглеждат наоколо на 240 градуса като космат перископ. Табита стисна врага си за гърлото с две ръце. Докато продължаваше да лети напред по инерция, тя разблъскваше с рамене останалите перки.
Всичко можеше да свърши добре. Или зле, в зависимост от гледната ви точка за онова, което се случи впоследствие. Но кръвта й кипеше. Табита блъсна задушаващото се, драпащо с нокти създание в Гранд канал.
— Чиииииии…!
Перкът инстинктивно се сви на кълбо и полетя през ръба на стълбището като космат камък в кожен елек. За миг поразени от удивление, другарите му яростно запищяха. Зрителите и зяпачите покрай канала се завъртяха натам, без да разберат какво е префучало покрай тях и се носи към водата. Към мръсната, тъмночервена, мазна вода. Към водата, в която всъщност не падна.
Защото в този момент точно под стълбището, което се спускаше надолу към „Мьобиусов лист“, бавно минаваше платформата на капеланите.
Табита с ужас видя как перкът разкъсва задимения въздух и се стоварва право върху главата на една от огромните статуи. С трясък, който заглуши ахването на тълпата, ударът отвори голяма дупка в белия купол. Изместена от невидимата си стойка от тънки като игли опорни лъчи, фигурата се олюля. Тя сведе разбитата си глава към гърдите си, сякаш за да погледне към надаващия крясъци нападател, сега отчаяно забил нокти в токата на рамото й. Статуята продължи да се олюлява. Ръката й се отчупи и се сгромоляса на платформата, заедно с все още вкопчилия се в нея перк. Благосклонно усмихнатата глава падна, с отвратително изхрущяване отскочи от прожектора върху друга статуя и я събори в канала. Междувременно тялото й се срути върху трета фигура, която при падането си повдигна ръка, сякаш искаше да се спаси, като се хване за някой от все още изправените си спътници.
Нямаше никаква надежда да се спаси. Табита също. Вторачена в предизвиканото от самата нея опустошение, тя осъзна, че перките не са я нападнали, за да отмъстят за позорното поражение на водача си. Всъщност, те се бяха стопили в тълпата. Ръката, стоварила се на рамото й, наистина бе лапа, но не мъничка и с черни нокти, а здрава и с копринена синя козина, която стърчеше от ръкава на черна униформа.
Бяха ченгетата.
4.