Излязох по стълбите в горещината навън.
„Друг се хвърлил през прозореца заради нея.“
Кой мъж и защо? — запитах се аз.
Когато се върнах в резиденцията на Дестър около три следобед, кадилакът все още липсваше. Сложих си униформата, уверих се, че изглеждам безупречно и подкарах към студио „Пасифик“.
Пазачът отвори вратите, без да ме погледне, и аз се насочих към административния блок с неловкото чувство, че навлизам в чужда собственост. Паркирах ролса в едно от очертаните с тебешир места пред блока и зачаках. В четири и двайсет излязох от колата, изкачих се по стъпалата и влязох в огромното фоайе, където половин дузина пикола седяха на една пейка до голямо кръгло бюро, на което четири хубавици обработваха запитвания и посетители. Една от тях — руса, към деветнайсетина годишна, с тази свежа кожа, която само младите притежават, ме погледна въпросително.
— Да?
— Бихте ли съобщили на мистър Дестър, че колата му е тук?
Изскубаните й вежди се повдигнаха. — Мистър кой?
— Мистър Дестър: пише се Д-е-с-т-ъ-р и се произнася по същия начин.
Лека червенина пропълзя по лицето и.
— Тук няма никакъв мистър Дестър — тросна се тя. — Опитайте в студиото.
— Виж к’во, маце, мръдни се и ме остави да говоря с някого, който познава по-добре работата от теб. — Аз повиших тон, забелязвайки една черноока, елегантна млада жена, която си лъскаше ноктите с много зает вид.
— Ей, сладурче, може ли една секунда от скъпоценното ти време?
Чернооката замръзна в позата на разгневена статуя.
— Случайно да говорите на мене? — запита тя с глас, който можеше да глазира една торта.
— Разбира се. Какво трябва да направя, за да бъда обслужен в тая дупка? Искам да говоря с мистър Ърл Дестър. Къде мога да го открия?
Тя прелисти един указател, погледна ме втренчено, изобрази известно учудване на лицето си, когато намери името му и със същия смразяващ глас отвърна:
— Четиридесет и седма стая на първия етаж.
След това ми обърна гръб.
Пиколата се раздвижиха възбудено, докато слушаха и изхихикаха при тази малка сцена. Аз избрах най-дебелия от тях и го изправих на крака за дясното ухо.
— Заведи ме до четиридесет и седма стая, синко, и по-бързичко си размърдай задника.
Той се поколеба и ние се вгледахме един в друг. На върха на езика му беше да ми тегли майната. Аз свих юмрук и му се усмихнах. Накрая пиколото реши да не приема предизвикателството ми и ме поведе по широко стълбище, докато останалите от тях и четирите хубавици се взираха в мене, като че бях първият посетител от Марс.
Шишкото ме подкара по един дълъг коридор с причудливи табелки, завинтени на всяка врата, на които имаше изписани още по-префърцунени имена. На четиридесет и седма стая нямаше табелка, макар че още си личаха следите от винтовете.
— Тук се мотае — каза момчето, като посочи презрително с палец към вратата.
— Благодаря, синко.
Точно така си представях стаята на някой важен продуцент. Мокетът беше дебел пет инча, бюрото, фотьойлите и обзавеждането бяха модерни и скъпи. Цялата обстановка беше много изискана. На бюрото имаше седем червени, два бели и един син телефон. Всички бяха онемели в този момент и вероятно щяха да си останат така. Когато се плъзгаш надолу във филмовия бизнес, първото нещо, което изчезва, са телефонните обаждания.
Дестър седеше зад бюрото си във фотьойл, тапициран със зелена кожа и достатъчно удобен, за да заспиш в него. Ръцете му почиваха на ръба на бюрото. Върху абсолютно чистата попивателна стоеше празна бутилка от скоч, а друга се търкаляше в кошчето за боклук. Очите му бяха вперени кръвнишки в една точка над главата ми. Лицето му беше зачервено и вцепенено като дъска.
— Минава четири часа, сър.
Все едно, че говорех на Великия сфинкс. Мина ми през ума, че не беше просто къркан. Беше се парализирал от пиене.
Затворих вратата, за да не би да мине някой и да надникне вътре. Махнах празната бутилка от бюрото и го потупах грубичко по рамото.
Въобще не реагира. Продължи да се взира в точката над вратата. Опипах пулса му. Все още имаше такъв, но не беше кой знай колко здравословен. Разхлабих яката му. Продължаваше да стои в същата поза. Беше отцепен повече от всеки друг пиян, който съм виждал, а аз съм виждал доста такива в живота си.
Не можех да направя нищо. Не можех да го пренеса по коридора до колата. Трябваше да чакам докато се посвести, ако въобще можеше, което не изглеждаше много вероятно в момента. Седнах в един от удобните фотьойли, запалих цигара и зачаках.