Не мисля, че и хареса много моето отношение. Кръвта нахлу в лицето и. Тя внезапно захвърли списанието и вдигна поглед към мене със святкащи очи.
— Не ме зяпай така, глупак проклет! — избухна тя яростно.
— Извинявайте, госпожо.
— Снощи ти казах, че не те искам вкъщи. Казвам ти го отново.
Тя седна изправена и ме загледа със сърдит поглед.
— Сега знаеш в какво се състои работата ти. Едва ли ти харесва. На никого не би му харесало. За моя съпруг е подобре да не му помагат. Ако няма бавачка, той ще се стегне. Ще ти дам двеста долара вместо заплата, събери си багажа и се измитай веднага.
Нищо не казах. Тя се надигна, отиде до бюрото, извади две стодоларови банкноти от едно чекмедже и ги хвърли на масата.
— Вземай ги и се махай!
Точно това трябваше да направя, но разбира се, не го сторих.
— Получавам заповедите си от мистър Дестър, госпожо. Докато той има нужда от мене, оставам.
Обърнах се и тръгнах към изхода.
— Неш! Върни се!
Аз продължих, стигнах до преддверието, отворих входната врата и излязох на слънце.
ГЛАВА ТРЕТА
Без сако, с разкопчана яка и цигара между пръстите аз лежах на леглото и си измъчвах акъла с фактите, които ми бяха известни досега.
Очевидно Хелън чакаше Дестър да умре и започваше да става нетърпелива. Можех да разбера това. Беше влудяващо да очакваш седемстотин и петдесетте хиляди долара.
Ако можех да вярвам на Симъндс и Джак Соли, Дестър щеше скоро да изпадне във финансови затруднения, ако вече не беше изпаднал. Вноските по толкова голяма застраховка „живот“ струваха бая мангизи. Сигурно връщаха назад дохода му с осем или може би десет хиляди долара годишно. Беше малко вероятно да продължи да вади толкова пари. Много ми се искаше да разгледам по-подробно застрахователната полица и да видя кога е следващата вноска.
Повече от вероятно беше, че той няма да успее да я плати и застраховката щеше да стане невалидна. Освен ако нямаше специална клауза в договора, Хелън щеше да се сбогува със седемстотин и петдесетте хиляди долара, ако той умре. Тя сигурно знаеше това и искаше да се отърве от мене по тази причина. Изглежда разчиташе, че Дестър ще се пребие с колата преди изплащането на застрахователната вноска.
Но какво щеше да прави сега, когато не успя да се отърве от мене и шансът Дестър да катастрофира беше доста далечен. Тя разполагаше с малко време преди датата на изплащането, тъй че не можеше да си разреши да чака безкрайно Дестър да се довърши с пиене.
Това, което исках да узная, беше дали тя желае тези пари толкова силно, че да ускори смъртта му.
Спомних си какво беше казал Соли: „Друг мъж се хвърлил от прозореца заради нея.“
Имах предчувствието, че този непознат може да ми даде ключа за разрешението на загадката. Ако откриех кой е той и защо се е хвърлил от прозореца, може би щях да преценя по-добре докъде би стигнала тя в стремежа си да сложи ръка на парите. Как можех да разбера това?
Дестър я срещнал в Ню Йорк. Можеше да се предположи, че този друг мъж се е хвърлил от прозореца някъде в Ню Йорк. Май щях да имам нужда от чужда помощ за тази работа. Най-лесния начин да получа информация за непознатия беше да наема частен детектив, но това щеше да струва пари.
Внезапно подскочих. Защо се интересувах толкова? Защо бях така решен да си пъхам носа в нещо, което не ме засяга. Разбира се, знаех отговора, но не исках да призная даже и пред себе си.
Когато разбрах, че Хелън ще получи седемстотин и петдесет хиляди долара след смъртта на Дестър, ме обхвана разяждаща завист. Започнах да се питам дали имам някакъв шанс да се намеся в играта и да получа част от тези пари. Знаех, че нямам право върху парите, но ми се струваше, че ако Хелън възнамерява да ускори смъртта на Дестър, тогава можех да имам известни претенции. Ако докажех, че тя е постъпила така, щях да я държа в ръцете си. Добре знаех как се нарича такова нещо, но дори не трепнах от думата, защото имах огромна нужда от мангизите.
В момента бях вън от играта и само надничах вътре като театрален зрител. Завесата беше вдигната, актьорите бяха на сцената и пиесата започваше да набира скорост, но аз нямах никаква роля. Трябваше да се кача по някакъв начин на тази сцена и да се включа в действието. Мисля, че беше време да поговоря със съвестта си и да разбера докъде бих стигнал, за да получа част от тези пари. Въпросът се отнасяше само до мене и ако не можех да бъда откровен със себе си, не бих могъл да бъда откровен с никого.
Разбира се, всичко зависеше от сумата, която щях да получа. Колкото по-голям беше моят дял, толкова по-голям риск бях склонен да поема. Колко можех да изкопча без прекалено голяма съпротива? Половината, една четвърт…