Спомних си един от многобройните лозунги на Соли: „Винаги искай цена, два пъти по-голяма отколкото очакваш. Ти самият ще бъдеш безкрайно учуден, като я получиш.“
Щях да се пазаря за половината: триста и петдесет бона.
Лежах и се взирах в тавана, като се опитвах да си представя какво означава да притежаваш всичките тези пари. В живота си не бях печелил повече от четири хиляди долара годишно, и то с къртовски труд през най-добрите си години.
Триста и петдесет хиляди!
Сърцето ми заблъска лудо при мисълта за тия пари. Те щяха да променят живота ми. Докъде бих стигнал, колко бих рискувал, за да докопам толкова много пари?
Една мисъл се появи в главата ми, но аз се отдръпнах като опарен от нея. После си спомних, че съм откровен със себе си.
Убийство?
Бих ли извършил убийство за такава сума?
Едно беше да си лежиш в леглото и да обмисляш убийството на Дестър за такива пари, а съвсем друго — да го извършиш. Дори да съберях достатъчно кураж да го направя, рискът си оставаше.
Ако той беше убит, Хелън щеше да бъде първият заподозрян от полицията. Знаех добре как работи мозъкът на един полицай в подобен случай. Щеше да си помисли, че Хелън е искала да се отърве от съпруга си, за да получи застраховката. Би съобразил, че тя едва ли е извършила сама убийството. Щеше да се огледа наоколо за съучастник и да ме вземе на мушка.
Освен това трябваше да мисля и за застрахователната компания. Те нямаше да изплатят така лесно всичките тия мангизи. Застрахователните ченгета бяха по-твърди, по-умни и далеч по-опасни от полицията.
Не, явно убийство беше твърде рискована работа. Далеч по-лесно беше да се инсценира нещастен случай, както го планираше Хелън. Дестър трябваше само да подкара колата, наквасен до козирката, или да се изпречи пред някой бързо движещ се автомобил. Така изглеждаше доста по-добре. Ами ако не вземеше колата, когато е отцепен? Колко време оставаше до застрахователната вноска? Въпросът беше жизнено важен.
Хелън сигурно знаеше, че времето не чака. Не беше ли по-хитро да изчакам да се отърве от Дестър, като си стоя настрана, а след това да атакувам и да я накарам да се раздели с половината пари?
Това ми напомни отново за човека, който беше паднал от прозореца. Дали имаше нещо в нейното минало, с което можех да я държа в ръцете си? Изведнъж се сетих за Соли.
Той имаше контакти в Ню Йорк. Би могъл да ми достави информацията, ако можех да го убедя да прескочи до там.
Погледнах часовника си. Едва минаваше седем. Не можех да си представя, че Дестър ще излиза тази вечер. Трябваше да говоря възможно най-бързо със Соли.
Вдигнах телефона и позвъних в апартамента му. Той вдигна слушалката с известно закъснение.
— Джак, искам да говоря с теб — казах аз. — Може ли да се видим в бара на Сам след половин час?
— Тази вечер не мога. Имам важна среща. Какво те е бъзнало?
— Нищо, но ти ще се бъзнеш бая, ако не се домъкнеш до бара.
Той се пребори със себе си, след което го чух да въздиша.
— Добре де, ако свършим бързо ще мога да отида на срещата. Имам един час на разположение.
— След двайсет минути в бара на Сам — отвърнах аз и затворих телефона.
Облякох костюма си и заситних бързо по алеята. Искаше ми се да взема назаем една от колите без разрешение, но знаех, че няма да е безопасно.
Соли ме чакаше с нетърпение, когато влязох в бара. Заведох го в крайното сепаре до стената, където никой не можеше да ни чуе и казах на сервитьора да донесе две питиета.
— Какво искаш? — запита Соли, след като сервитьорът остави питиетата пред нас и изчезна.
— Да, слушай сега. Спомняш ли си какво ми каза за мисис Дестър? За някакъв нещастник, който се хвърлил от прозореца заради нея?
Соли направи гримаса.
— Добре де, но това какво общо има с мене? Слушай, ако си ме докарал тука …
— Кротко — потупах го аз по ръката. — Кой ти каза за него?
— Убий ме, ако знам — повдигна рамене Соли. — Хората постоянно ми казват най-различни неща. Не се сещам.
— Вярно ли е?
— Предполагам. Защо си толкова възбуден? Какво общо има мисис Дестър с твоето предложение за работа?
— Със сигурност ли знаеш, че оня е паднал от прозореца?
Соли впери поглед в мене.
— Някой знае ли нещо със сигурност? Абе, за какво става въпрос?
Аз се облегнах назад, отпих малко от питието, като му хвърлих един поглед.
— Искаш ли да спечелиш пет стотака?
Той почеса с мръсен нокът клюнестия си нос.
— Майтапиш ли се?
— Нямам време за майтап. Чакат те пет стотака ако си готов да свършиш нещо полезно.