— Това някаква далавера ли е? — запита Соли с остър поглед. — Глей сега, ако ти …
— Знам, знам. Остави ме аз да говоря. Предлагам ти възможност да изкараш нещичко, но се приготви да рискуваш с мене и да свършиш малко предварителна работа, преди да си прибереш мангизите.
— Не ми харесва всичко това — каза бавно Соли. — Ти не можеш да докопаш пет долара, камо ли петстотин. К’во става по дяволите? Слушай, закъснявам за една приятна среща, защото си мислех, че говориш сериозно…
— Разбирам — прекъснах го аз. — Знам, че звучи много шантаво, но в действителност не е. Въпросът е колко искаш да научиш.
Соли се размърда нетърпеливо.
— Колко искам да науча? Всичко, разбира се.
Аз се взрях изпитателно в него.
— Сигурен ли си?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам информация за Хелън Дестър — тихо отвърнах аз. — Смятам, че ти можеш да осигуриш тази информация. Когато я получа, ще ти платя пет стотака, но не преди това. — Спрях и отново го изгледах. — Все още ли искаш да узнаеш всичко?
Той започна да казва нещо, изведнъж загря и изсеченото му лице придоби сурово изражение.
— Чакай малко, тази далавера е като динамит. Един изнудвач …
— Затваряй си човката, безмозъчен глупак! Кой ти говори за изнудване? — казах аз, като се стараех да не повишавам тон. — Предлагам ти пет стотака, за да се разровиш в миналото на Хелън Дестър и ми предадеш това, което откриеш. Не съм казал нищо за изнудване.
— Имах една среща с ченгетата, Глин. Стига ми толкоз.
— Кой ти говори за ченгета? — срязах го аз. — Но ако се чувстваш така, мога да наема някой друг да свърши работата.
Той се взря изпитателно в мене и повдигна рамене.
— О’кей, пет стотака ще ми влязат в работа. Какво точно трябва да направя, за да ги спечеля?
— Искам пълна информация за нещастника, който паднал от прозореца, и като казвам пълна, това значи всичко известно за него. Кой е бил той, защо е паднал, заключението на съдебния лекар, кой е бил с него, когато се е случило произшествието, какво място е заемал в живота на Хелън. Загря ли? Искам подробни сведения. Освен това ми трябва всичко, което можеш да разбереш за Хелън. Ще трябва да отскочиш до Ню Йорк и да се поразровиш, но уверявам те, няма да е напразно.
— А какво ще стане с бизнеса ми, докато съм в Ню Йорк? — поиска да узнае Соли.
— Твоя работа. Патси може да се справи сама. Това е по-важно. Много добре знаеш, че ти трябва поне месец яко бачкане, за да направиш пет стотака с твоя бизнес. Предлагам ти същата сума за няколко дена работа.
— Абе, добре звучи, но кога ще получа сухото?
— Ако номерът успее, ще го получиш. Ако не стане, и двамата сме без късмет.
— А аз междувременно трябва да си платя билета до Ню Йорк.
— Боже господи! Ако мислиш тъй, по-добре се откажи.
Той опъна една голяма глътка от чашата си.
— Не ми харесва тая работа. Такава далавера може да ни натика и двамата в пандиза.
— Каква далавера? — запитах аз като се вторачих в него.
— Знаеш какво искам да кажа. Не се прави на ученичка.
— Какво се тревожиш толкова? Единственото, което искам от теб е да ми доставиш малко информация. В замяна ти давам пет стотака и това ти е печалбата. — Ти не знаеш защо искам информацията или откъде идват петте стотака. Няма опасност да си докараш някаква беля.
Той претегли всичко това в ума си и изглежда се успокои.
— Ами ти? Ти можеш…
— Аз мога да се грижа за себе си. Приемаш ли работата или не?
Соли сви рамене.
— Добре, ще видя какво мога да изровя. Ако ти доставя информацията, не искам да знам за какво ще я използваш. Не ме накисвай и мене.
— Дадено. Тръгваш ли утре? Искам бързо тая информация и като казвам бързо, имам точно това предвид.
Соли довърши питието си и стана от масата.
— Ще я получиш. Аз ще ти се обадя. Какъв ти е номерът?
— Не, не, аз ще ти се обадя в петък в девет часа на твоя телефон. О’кей?
— Добре, но внимавай. Не мисля, че разбираш колко сериозно може да се окаже за тебе. Надявам се, че знаеш какво вършиш.
Аз му се ухилих насреща.
След като Соли си замина, хапнах набързо и се върнах с автобуса в резиденцията на Дестър. Кадилакът беше изчезнал. Помислих си, че мога да имам някаква файда, ако разбера как се чувства Дестър, след като Хелън я няма.
Той лежеше в леглото. Бутилка скоч и полупразна чаша стояха на нощното шкафче. Гледаше ме с решителен вид и кръвясали очи. Държеше автоматичен пистолет в ръката си. Видях го ясно, преди да плъзне ръката си с пистолета под чаршафа.
— Какво искаш? — запита ме той остро. — Не можеш ли да почукаш, преди да влезеш?
Видът на пистолета ме стресна и аз се учудих дали се досеща, че Хелън го чака да умре. Страхуваше ли се от нея? Дали си беше приготвил пистолета, за да се защити от нападение?