— Съжалявам, сър — извиних се аз от вратата. — Мислех, че може би спите. Само исках да разбера ще излизате ли тази вечер.
Видях облекчението му.
— Влизай, малкия — покани ме той. — Тази вечер няма да излизам. Не се чувствам много добре.
Затворих вратата и се доближих до леглото. Изпитвах странно чувство, като гледах този мъж, който струваше мъртъв три четвърти милион долара.
— Излезе ли мисис Дестър? — запита остро той и се пресегна за чашата.
— Да, сър, поне кадилакът го няма.
— Не каза ли къде отива?
— Не, сър.
Той довърши уискито и си наля още в чашата. Ръката Така трепереше, че разля малко върху чаршафа.
— Мисля, че трябва да знаете, сър. Мисис Дестър не ме иска — продължих аз. — Два пъти ми каза да се махам.
Той се усмихна горчиво и измъчено.
— Това не ме учудва, малкия. Аз ще ти нареждам какво да правиш.
— Да, сър.
— Не обръщай внимание на това, което казва. Аз искам да си тук. Искам да караш ролса.
— Да, сър.
Дестър се отпусна на възглавницата и впери поглед в мене.
— Женен ли си, малкия?
— Не, сър.
— Умен си. Никога не се жени. Нямаше да бъда един проклет пияница, ако си стоях настрана от женитбата. — Той направи някакво движение с ръката си. — Красива е, нали? Всичко, което може да пожелае един мъж. Никога не би помислил, че една толкова красива жена може да бъде по-студена от айсберг, нали? Но тя е такава. Има само едно нещо, за което мисли, и това са парите. Теб интересуват ли те парите?
Облизах устните си, преди да отговоря.
— Кой не се интересува?
— Да, но има различни степени на интерес. Аз също се интересувам от пари, но не живея заради тях. А тя живее заради парите. Дестър отпи още малко уиски. — Чака ме да умра. Мисли си, че ще наследи много пари, когато хвърля топа. — Той се изсмя неприятно. — Направо ще получи шок, защото единственото нещо, което ще наследи, са куп дългове. Това е всичко. Аз ще се погрижа за това.
Не казах нищо, но си отварях добре ушите. Казах си, че това не може да означава нищо друго, освен че наближава датата на застрахователната вноска, и Дестър няма намерение да поднови застраховката си.
Изведнъж той като че ли осъзна какво говори. Лицето му доби твърдо изражение и изкрещя: — Не стой тука и не ме зяпай! Изчезвай, искам да бъда сам. Не влизай повече, без да чукаш.
Е, посещението ми в неговата стая може би не ми донесе полза, но със сигурност ми даде доста материал за размишления.
Точно в десет и тридесет на другата сутрин Дестър слезе от къщата до колата. Изглеждаше сравнително трезвен, но лицето му беше опънато и под очите му имаше тъмни кръгове. Движеше се бавно, като че ли се чувстваше несигурен в походката си.
— Няма да ходя в студиото тази сутрин — каза той и се качи в колата. — Закарай ме на летището. Ще взема самолета до Сан Франциско в единадесет и трийсет.
— Да, сър — отвърнах аз.
Чудех се защо ли ще ходи до Сан Франциско, докато карах към летището. Спомних си, че централният офис на застрахователната компания „Нашънъл Фиделити“ се намира там. Какво не бих дал да го попитам направо какво ще прави, но това нямаше да донесе нищо друго, освен ритник през вратата.
Спрях пред входа на летището, излязох от колата и му отворих вратата.
— Ще бъда в студиото около четири часа, малкия. Ела ме вземи от там.
Той седеше неподвижно и ме гледаше. След това продължи: — Как си с парите?
Макар че се учудих, отвърнах достатъчно бързо: — Ами, сър, малко съм закъсал точно сега. Ако можете … Спрях и краят на изречението увисна във въздуха.
Дестър се усмихна.
— Какво казах, че ще ти плащам?
— Петдесет, сър.
Той извади чекова книжка от джоба си. Погледна ме и се усмихна горчиво.
— По-добре ще бъде да го осребриш, малкия, докато все още има нещо останало. Не след дълго останалите ще се нахвърлят върху парите.
Той написа чек и ми го подаде.
— Това е годишната ти заплата. Сега няма да напускаш, нали? Остани с мене до фалита. Още малко остава.
Погледнах чека, без да вярвам на очите си. Беше попълнил сумата две хиляди и шестстотин долара.
— Добре ще направиш, ако го осребриш бързо — продължи той. — Не го дръж много. Който дойде първи, първи го обслужват. След няколко дена няма да има и пукната пара.
— Да, сър, но се надявам, че това не означава … — не довърших, защото се страхувах от укорителна забележка.
— Означава точно това — усмихна се той. — Договорът ми изтича в събота и няма да бъде подновен. Не четеш ли клюките във вестниците? Не е тайна. Аз съм свършен. Пияница съм, малкия, а напоследък никой не иска пияници. Това означава, че в събота си оставам вкъщи. Дължа пари на всички. Те ще ме разпродадат. Къщата, колите, всичко ще замине. Потънал съм до уши в дългове. Докато съм главен продуцент на студио „Пасифик“, кредиторите ми ще се въздържат, защото се надяват, че ще стане чудо, но като напусна в края на седмицата, ще се нахвърлят върху мене като ято лешояди.