Той излезе от колата и се взря в синьото небе, подложил лице на топлите слънчеви лъчи.
— Какво ми пука? Забавлявах се. Пътувах, притежавах ролс-ройс. Ожених се за най-красивата жена в Холивуд. Какво повече може да желае човек? Сега е време да се плаща, и правилно. Ще платя, каквото мога, а за останалото ще останат с пръст в уста.
Той постави ръка на рамото ми и леко ме разклати напред-назад, гледайки през мене с устни, изкривени в нерадостна, горчива усмивка. — Тя ще бъде между тия, които ще останат с пръст в уста. Само така мога да и го върна за това, че ме докара дотук. Дори сега бих запълзял пред нея и бих облизал краката и за една нейна човешка дума.
Дестър ме погледна право в очите.
— Калпав диалог, а, малкия! Направо от някой второкласен филм. Никога не успях да запаля някакво пламъче у нея, нито веднъж. Какво беше казал Хемингуей? Земята никога не се върти заради нас. Знаеш ли какво искам да кажа? Да си влюбен в нея е толкова жалко и ужасяващо, все едно че обичаш труп. Той се обърна рязко и влезе в залата на летището.
Аз се върнах в колата, запалих цигара и подкарах бавно по изхода към магистралата. За да се избавя от неговия трагичен, отчаян образ, се насилих да мисля за триста и петдесетте бона, които можех да докопам, ако той умре. Това обаче не ми достави особен кеф, противно на очакванията ми.
Бях се отървал от това настроение, когато стигнах в града. Поне бях получил нещо срещу неприятностите си. Две хиляди и шестстотин долара не бяха лошо начало. Паркирах колата, извадих чека и погледнах да видя къде е банката. Щях да го послушам и веднага да инкасирам чека.
Служителят в банката на Дестър изглеждаше учуден, когато му бутнах чека през гишето. Той влезе вътре и видях, че проверява в една счетоводна книга. Накрая се убеди и ми брои парите.
Аз ги занесох в една банка отсреща и си открих собствена сметка. Беше много приятно да притежаваш отново чекова книжка.
Върнах се в къщата, махнах си униформата и поради липса на нещо по-добро, извадих голямата сенокосачка и дълго косих моравата.
Едва към един часа, когато реших, че няма да е лошо да помисля за обяда си, видях Хелън, която идваше откъм къщата. Тя дойде до края на моравата и зачака. Аз насочих сенокосачката така, че да мина близо до нея и угасих мотора.
— Трябвам ли ви, госпожо?
— Искам да ме закараш до клуба „Палм Гроув“ тази вечер и към един часа да ме върнеш. Мистър Дестър няма да излиза.
Бях изумен, когато срещнах погледа и. Омразата, която очаквах да видя, липсваше. Вместо това, зелените очи ме гледаха топло.
— Не обичам да карам през нощта — продължи тя. — Не е необходимо да си обличаш униформата, Неш. Тъй като ще чакаш дълго, можеш да гледаш някой филм или нещо друго.
Аз бях толкова удивен, че само я гледах зяпнал.
— О, Неш, след като настояваш да останеш тук и за двамата ще бъде по-забавно, ако се сприятелим.
Бавният, продължителен поглед, който ми хвърли, можеше да означава само едно. Достатъчно дълго съм се мотал с всякакви жени, за да мога да позная в погледа и поканата, която се криеше зад него.
— Да, госпожо — отвърнах аз.
Тя се усмихна внезапно и усмивката я правеше да изглежда по-млада и още по-красива.
Сърцето ми заби лудо, като я гледах да отива към гаража.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Умея да се оправям с жените. Някои мъже могат. Това е талант — или го имаш, или го нямаш. Скоро разбираш това. Аз открих моя, когато бях петнайсетгодишен хлапак. Сега съм на трийсет и три и може да не съм бил върха в други начинания, но съм имал успех с доста мадами. Тъй че внезапната промяна в поведението на Хелън не беше абсолютна изненада. Дойде по-бързо, отколкото бях очаквал, но не се съмнявах, че рано или късно това щеше да стане. Увереността ми се подхранваше от дълъг жизнен опит. Други жени, някои също толкова враждебни колкото Хелън, бяха капитулирали в най-неочаквания момент, ето защо не изпитах подозрение към поведението и, както би могло да се очаква.
Около три часа излязох с ролса до града, паркирах го и отидох до един магазин за готови дрехи, който излагаше костюми с добра кройка и прилични цени. Изтупах се в пълен екип. Лесно ми стават готови дрехи, и сивият костюм на тънко райе, който избрах накрая, като че ли беше правен за мене. Купих си бяла найлонова риза, пъстра връзка, чорапи и чифт резервни кожени обувки. Докато ми опаковаха покупката, отидох до банката, изтеглих достатъчно пари да платя и се върнах в магазина да уредя сметката.