Поставих пакета в багажника на ролса.
Стана някъде към четири часа. Запътих се към студиото за Дестър. Не беше толкова пиян, колкото се надявах, макар че беше доста натряскан. Нямах никакъв шанс да се добера до застрахователната полица.
— Влизай, малкия — подкани ме той, когато почуках на отворената врата. В един ъгъл на стаята стояха два куфара и петнайсетина завързани с връв празни кожени папки. Когато се доближих до тях, той се обърна към картотечния шкаф, отвори второто чекмедже и извади полицата. Наблюдавах с периферното си зрение как я погледна и я сложи във вътрешния джоб на сакото си. Нищо не можех да направя. Сигурно щеше да я заключи във вградения сейф, който бях забелязал в спалнята му. Шансът ми беше, когато я видях за първи път. Едва ли щях да имам друга възможност да я проуча внимателно.
Сложих куфарите в багажника до моя пакет и се върнах в офиса.
— Това ли е всичко, сър?
— Засега — отвори той големия вграден гардероб. Имаше поне три дузини пълни бутилки уиски, наредени на един от рафтовете. Върху останалите се мъдреха празни бутилки. На око ми се струваха около стотина. — Ще взема в петък пълните — каза той. — Оставям празните. Те ще бъдат моята епитафия. Да тръгваме.
— Разбрах, че нямате нужда от мене тази вечер, сър — казах аз, като отворих вратата на колата. — Мисис Дестър ме помоли да я закарам до „Палм Гроув“.
— Така ли? — спря поглед върху мене той. — Много странно. Чудно ми е защо иска ти да я закараш до „Палм Гроув“?
Аз също се чудех.
— Спомена нещо за това, че не обича да кара в тъмното.
— Така ли каза? Добре де, няма значение. Какво от това? Не, не ми трябваш тази вечер. Имам да пиша нещо.
Когато стигнахме вкъщи, аз занесох куфарите в кабинета му. Той се качи горе и когато минавах през преддверието, Хелън излезе от дневната.
— Моля те в осем часа, Неш — каза тя.
— Да, госпожо.
Погледите ни се срещнаха и тя се усмихна. Виждал съм такава усмивка преди и сърцето ми заби ускорено.
— Няма да си в униформа, нали?
— Вие казахте да не я обличам, госпожо.
— Да, разбира се.
В осем часа закарах кадилака пред входната врата. В продължение на час преди това се бръснах, взех душ и си сложих новите дрехи. Бях много доволен от крайния резултат. Докато се навеждах да изключа двигателя, Хелън излезе от къщата. Беше облечена в бяла обикновена рокля — тоалет, който не предполагах, че ще сложи за една такава елегантна бърлога като клуба „Палм Гроув“ и това ме учуди.
Тя слезе по стъпалата, изглеждайки много красива и влезе в колата, без дори да ме погледне.
Кадилакът беше двуместен, със сгъваеми седалки отзад и тя седна до мястото на шофьора. Аз затворих вратата, заобиколих колата и се вмъкнах до нея.
— Към „Палм Гроув“, госпожо?
— Не, промених решението си. Карай към клуб „Футхилз“.
Той се намираше на булевард „Маунт Уилсън“, а това беше доста далеч. Промяната на решението и трябваше да ме накара да се замисля накъде духа вятърът, но аз някакси не успях да загрея. След това успях, де. Може би нейната близост, ръкавът на роклята и, който ме докосваше, уханието на парфюма и и очертанията на бедрата и под гънките на полата ме изкараха от равновесие. С безшумните си мощни оръжия една жена може да направи всеки мъж на маймуна. Клубът „Футхилз“ се посещаваше предимно от любители на джайв. Бях ходил там няколко пъти със Соли, който е страстен поклонник на джайв. Преимуществата на клуба бяха евтинията, добрата храна и превъзходният оркестър. Не беше място, където мисис Дестър би отишла.
— Танцуваш ли, Неш? — запита тя внезапно, тъкмо когато завивах с колата към авенюто.
— Да, госпожо.
— За бога, престани да ме наричаш „госпожо“!
— Да, мисис Дестър.
— Така е по-добре. — Тя се полуобърна, за да ме погледне. — Не съм в настроение за „Палм Гроув“ тази вечер — продължи тя. — Иска ми се нещо с повечко живец. Чувствал ли си се някога така?
— Много често.
— Мислех си, че можем да потанцуваме. Никой от моите надути приятели няма да пожелае да го видят и мъртъв във „Футхилз“.
Нищо не казах.
Пътувахме известно време, без да говорим, после тя остро ме запита: — Кажи ми нещо за себе си. Защо прие тази работа? Един мъж като тебе сигурно може да си намери нещо по-добро.
— Защо да търся нещо по-добро? Вие сте най-красивата жена в Холивуд. Отиваме на танци. Карам нов кадилак и току-що ми платиха. Какво повече мога да желая?