Тя се разсмя, пресегна се и включи радиото. Намери Малкия Хънт, който изпълняваше своето парче на някаква джазова сбирка.
— Какво работеше, преди да станеш шофьор на мъжа ми? — запита тя, докато нагласяше копчето на радиото.
— Няма да Ви е интересно — отвърнах аз, гледайки право пред себе си. — Какво ще кажете, ако не говорим за лични неща? Вие искате да танцувате, аз искам да танцувам. Това е горе-долу всичко, нали?
— Да — промълви тя и обърна глава към потока от коли, който ни обграждаше от всички страни.
Тя танцуваше добре и удоволствието, което изпитвах от допира до гърдите и, докосването на косата и до лицето ми и дългите и бедра, прилепнали към моите, представляваше усещане, което мислех, че отдавна съм забравил.
Ресторантът беше изпълнен докрай с изтупани мацки и техните млади приятелчета. Повечето от младежите забравиха с кого танцуват, когато видяха Хелън.
Танцувахме около половин час и Хелън обяви, че е време за по едно питие.
— Смяташ ли, че си достатъчно богат да черпиш, Неш, или аз да почерпя? — запита тя, като отидохме до бара.
— Имам пари за едно питие. Какво да бъде?
— Един коняк. Докато поръчаш, ще отида да си оправя грима. — Тя ме изгледа отново дълго и предизвикателно. — Не вярвах, че толкова много ще се забавлявам.
— Това е само началото — рекох аз — нощта е пред нас.
— Да — пръстите и стиснаха ръката ми, — нощта е пред нас.
Наблюдавах я как върви по коридора към дамската тоалетна и главата ми започна леко да се върти.
Имах чувството, че ще бъде една от тези вечери, когато всичко върви добре. В миналото ми имаше вечери, когато нещата не се развиваха добре. Имах шесто чувство за тези работи. Отидох до една маса на терасата, откъдето можех да виждам вратата на дамската тоалетна. Щракнах с пръсти на един сервитьор и поръчах един коняк и едно двойно уиски. Едва след като минаха десетина минути, започнах да се чудя. След още десетина скочих на крака. Не можеше да си оправя грима половин час, нали?
Изчаках още пет минути и след това хванах една продавачка на цигари. Дадох и един долар и и казах да надникне в дамската тоалетна и да ми съобщи, ако вътре някаква червенокоса дама още се цапоти.
Това отне още пет минути.
Продавачката на цигари се върна и каза, че няма никаква червенокоса. Момичето, което се грижеше за тоалетната и казало, че червенокосата веднага излязла през задния изход. Едва сега загрях как лесно ме бяха изработили. Намирах се на около четирийсет минути яко каране от резиденцията на Дестър, ако имах кола, защото не се съмнявах и за миг, че тя е взела кадилака. Имаше добър аванс, но и аз още не се бях отказал. Изтичах до паркинга. Нямаше никакъв кадилак. Един буик, модел 1945 година, се измъкваше от наредените коли. Не се подвоумих. Довтасах до колата, размахвайки неистово ръце.
Шофьорът, хлапе с бяло-зелена карирана риза с отворена яка, спря и ме зяпна.
— Виж к’во, много е важно — избълвах аз. — Трябва да стигна бързо до Хил Крест Авеню. Ще ти дам пет долара да ме закараш. Става ли?
— Дадено — отвърна той. — Аз тъкмо си отивам вкъщи. — Пресегна се и ми отвори отсрещната врата. — Влизай. За пет долара ще те закарам до Лос Анджелис и обратно.
— Ако успееш за половин час, получаваш десет долара.
Той ми се ухили. — Губиш сухото. Дръж си шапката, тръгваме.
Макар че буикът беше произведен през четиридесет и пета, вървеше здраво, а и хлапакът умееше да кара. Беше достатъчно умен да разбере, че няма да пристигне навреме, ако кара по магистралата с натоварено движение. Сви по страничните улици. Напредваше към Хил Крест Авеню с криволичене от една задна улица в друга. Не успя да стигне до вратата на Дестър за половин час, но закъсня само с пет минути и му дадох десетте долара.
Изтичах нагоре по алеята към къщата. Когато стигнах до завоя, видях светлина в гаража. Спрях рязко и пристъпих зад едно дърво. Оттук можех да виждам какво става в гаража. Изчаках и забелязах Хелън да излиза на светло иззад колите. Какво беше намислила? Видях, че ролсът и буикът бяха в гаража, а кадилакът беше паркиран на асфалта. Тя се спря пред буика с гръб към мене. Аз предпазливо се придвижих напред, докато стигнах на петнайсетина метра от нея. Тогава зърнах Дестър. Той лежеше по лице върху пода на гаража и за миг си помислих с уплаха, че е била достатъчно откачена да го убие.
Хелън застана над него, обърна го по гръб и аз видях, че той диша. Тя го хвана и вдигна на крака. Тъй го подмяташе, сякаш Дестър не тежеше въобще. Това ме потресе. Аз го бях домъкнал до спалнята му и знаех колко тежи. Трябваше да е силна като вол, за да го вдига така. Дестър увисна върху нея. Светлината падна на лицето му. Очите му бяха отворени и стъклени. Челюстта му беше отпусната.