— Остави ме на мира — изломоти той, като се опита да я отблъсне. — Махни си ръцете от мене. Излизам и никой не може да ме спре.
Една усмивка се появи на устните на Хелън, ужасяваща малка усмивчица, от която ме полазиха тръпки.
— Разбира се, мили — каза тя. — Аз не те спирам. Опитвам се да ти помогна.
Отвори вратата на буика. Нищо не пропускаше. Защо да смачка ролса, когато имаше нещо по-евтино под ръка?
Това беше нейният замисъл. Тя възнамеряваше да го откара до шофьорското място, да постави ръцете му на кормилото и да го изстреля по авенюто. Надолу по стръмния хълм се спускаше главната магистрала, изпълнена докрай с бързо движещи се автомобили.
На пръв поглед всичко изглеждаше безпогрешно. Ако някоя от тези бързо движещи се коли по магистралата закачеше буика, който излизаше от авенюто, шансът на Дестър да оцелее беше нищожен. Повечето от хората в Холивуд знаеха, че е алкохолик. Те също знаеха, че той кара, когато е пиян. Нямаше нищо в плана, което да изглежда подозрително за застрахователната компания.
Или имаше?
Спомних си, че замина за Сан Франциско тази сутрин. Дали беше уредил нещо с компанията? Мина ми през ума, че има неясни неща, а човек не може да си позволи нищичко неясно, когато си има работа със застрахователна компания.
Ами ако не се претрепеше веднага? Буикът беше голям и здрав. Трябваше доста силно да го цапардосат, за да се смачка. Ако не беше мъртъв, когато ченгетата се доберяха до него, можеше да се разпее. Ако им кажеше, че жена му му е помогнала да се качи в колата и ако по-късно разберяха, а това беше почти сигурно, че е застрахован за три четвърти милион долара, всичко отиваше по дяволите. Полицаите щяха бързо да разберат, че Хелън и аз сме били в клуба „Футхилз“. Какво щяха да си помислят след като открият, че тя и аз — шофьорът на съпруга и — сме танцували заедно? Това щеше да ме изложи на опасност. Хлапакът щеше да им каже, че съм останал на сухо без кола и съм бил толкова настоятелен да се върна в къщата, че съм му дал десет долара за пътешествието. Полицията щеше да поиска да узнае защо; те щяха да поискат да разберат защо Хелън се е измъкнала. Ако не докажех, че съм чист, можеха да си помислят, че аз съм също в играта. Дори ако не награбеха Хелън за обвинение в опит за убийство, дори ако не се опитаха да ми го пришият и на мене, застрахователната компания щеше да е предизвестена: Хелън никога повече нямаше да се опита, а ако тя не се опиташе отново, аз нямаше да получа моя дял.
Внезапно почувствах със сигурност, че не е това начинът. Ако Дестър трябваше да умре, трябваше да се измисли нещо много по-сигурно и безопасно. Твърде много се разчиташе на смъртта му, за да се поемат рискове, които бяха прекалено големи.
Аз излязох от сянката и пристъпих на светло тъкмо когато Хелън се запъти към шофьорското място.
Сигурно имаше стоманени нерви. Нито се сепна, нито извика от уплаха. Неприятният блясък на лампата освети напълно лицето и. Освен лекото присвиване на устните, изразът и не се промени.
Тръгна бавно към мене.
— А, Неш, мистър Дестър настоява да бъде откаран до клуба „Кресънт“ — тихо промълви тя. — Аз щях да го отведа там, но след като ти си вече тук, по-добре е ти да направиш това.
Лъжата и беше безупречна. Ако не знаех какво става, щях да се хвана без съмнение.
— Да, госпожо, — отвърнах аз и си пожелах да контролирам израза на лицето си също толкова добре, колкото и тя. Гласът ми звучеше дрезгаво и сигурно си личеше колко уплашен се чувствах.
Пристъпих покрай нея към буика, влязох в колата и запалих мотора. Тя се обърна и изчезна, разтапяйки се в тъмнината.
Дестър внезапно се изправи.
— Не тръгвай — остро каза той. — Гласът му звучеше нормално и това ме учуди безкрайно. Обърнах се и се вторачих в него.
— Тя, разбира се, искаше да те разкара от пътя си. Как се добра дотук?
Продължавах да го зяпам и усетих как студени капчици пот покриват лицето ми.
Дестър ми се усмихна криво.
— Изглеждаш тъй, сякаш си видял призрак. Как се върна?
— Един човек ме докара — изкряках аз като жаба.
— Мисля, че искаше да се отърве от мене — продължи той. — Желанието и е да докопа парите от застраховката, разбира се — разсмя се Дестър. — Не би си помислил, че една толкова красива жена може да е толкова безмилостна, нали?
Извади цигара и я запали. — Е, сега поне знам какво да очаквам. — Той отвори вратата на колата и излезе. — Мисля, че ще си легна след тези емоции. Искам тази нощ да спиш в моята тоалетна стая. Човек никога не знае. След като е започнала, може да се опита да довърши работата. Не ми се иска да ме удуши, докато спя.