Знаех, че трябва да се държа съвсем нормално, като всеки, който чува нещо подобно.
— Няма ли да се обадите на полицията? — запитах аз.
— Полицията? — изсмя се Дестър. — Разбира се, че няма. Тя иска само парите от застраховката. Взел съм добри мерки да не ги получи и като разбере това, ще ме остави на мира.
Взел съм добри мерки да не ги получи.
Почти се издадох. Какво искаше да каже?
— Да се върнем вкъщи — продължи той и тръгна по асфалта.
Аз изгасих осветлението в гаража, изтичах до горе, взех си пижамата и нещата за бръснене и го последвах.
Влязохме заедно в тихата безмълвна къща. Докато се качвахме по стъпалата, Хелън се появи на вратата на стаята си.
При вида на Дестър и моя милост след него, тя се стресна, естественият цвят изчезна от лицето и, а ръката и се вдигна към устата.
— Неш ще спи в моята тоалетна стая — обяви Дестър. — Той ще ме пази. Трябва да знаеш, в случай че решиш да провериш как се чувствам през нощта.
Мина покрай нея и влезе в спалнята си. Аз се спрях на най-горното стъпало, за да я погледна.
Дълго се взирахме един в друг. Виждах нескритата омраза в очите и. После тя се врътна и трясна вратата пред носа ми.
Не спах много тази нощ. Продължавах да си мисля за мерките, които беше взел, за да не може Хелън да получи парите. Това много ме разтревожи, защото той говореше с убеждение в гласа си. Възможно ли беше да е отминала датата на застрахователната вноска? Щеше да бъде голям майтап за мене, ако полицата не струваше вече нищо, а и за нея щеше да бъде майтап.
Нямаше начин да разбера какво е направил.
Зачудих се дали да не отида при Хелън и да открия картите си. Тя знаеше повече от мене, но накрая реших, че не е време да и разкривам моята игра.
Макар че през по-голямата част от нощта си напъвах мозъка, не стигнах до никъде и се зарадвах, когато трябваше да ставам и да спра да мисля.
Закарах Дестър до студиото, както обикновено. Той не говори много по пътя и не спомена нищо за предишната нощ, но когато излезе от колата, каза: — Искам да се пренесеш вкъщи, малкия. Използвай тоалетната стая. Пренеси си нещата. Искам да си близо до мене през цялото време, докато съм вкъщи. Разбираш ли?
— Да, сър — отвърнах аз.
Не се прибрах вкъщи цял ден и в четири часа се върнах да го взема от студиото.
Видях, че е къркал много и изглеждаше потиснат. Влезе в колата, без да каже дума, и го откарах вкъши.
Каза ми, че ще излиза за вечеря и трябва да съм готов в осем часа.
Къщата изглеждаше празна. Нямаше и следа от Хелън. Докато лежах на леглото, пушех и чаках да стане осем часа, единственият звук, който чувах, бяха тежките стъпки на Дестър, преобличащ се в спалнята си.
Когато докарах колата пред входната врата, той слезе бавно по стъпалата, провлачвайки крака. Беше във вечерно облекло и въпреки подпухналото, зачервено лице и кръвясали очи изглеждаше внушително.
— „Кресънт“ клуб — разпореди се той. — Стой наблизо, малкия, защото тази вечер празнувам и ще трябва да бъда отнесен в леглото.
Не го питах какво ще празнува и той не ми каза. Носех книга със себе си, останах на паркинга и се зачетох. Към един часа един от надутите портиери се появи до неосветената кола.
— Ела си прибери пияницата — каза той. — Подпрели сме го на стената, но няма да остане дълго така.
Оставих книгата и подкарах бавно към страничния изход, докато портиерът подтичваше край колата.
Дестър беше страшно пиян и едва го вкарахме в колата с общи усилия.
— Надявам се, че виждам тоя пияница за последен път — тросна се портиерът, като се отдръпна и избърса с ръка лицето си. — Чувам, че са го изритали от „Пасифик“.
— Защо се тревожиш толкова? — отвърнах аз, докато влизах в колата. — Нали ваш’та дупка продава къркането?
Върнахме се в тъмната, безмълвна къща. Видях, че Хелън е взела кадилака, когато минахме край гаража. Почудих се къде ли е отишла.
Трябваше да занеса Дестър до спалнята му.
Когато го сложих в леглото, той изсумтя и потъна в дълбок, безпаметен сън.
Уверих се, че е заспал, преди да отида до стенния сейф. Пробвах дръжката, но беше заключен. Прегледах чекмеджетата на бюрото му и най-вероятните места; претърсих джобовете му, след като го съблякох, но ключът не се появи.
Продължих да търся, но не можах да го намеря и накрая угасих лампата и влязох в тоалетната стая, като оставих отворена преходната врата. Съблякох се, изгасих лампата и запалих цигара, докато лежах, гледах пълната луна и се чудех какво ли ще ми каже Соли сутринта. Цялата организация ми се изплъзваше от ръцете. Два пъти бях спасил живота на Дестър. Може би бях откачен, че попречих на Хелън да го качи в буика и да го пусне на оживената улица. Номерът можеше да мине и ако всичко беше станало според предвижданията, сега щях да се пазаря с Хелън за своя дял.