Тогава си спомних за всички неясни неща. Помислих си за полицията и как щяха да ни обработят. Зарадвах се, че успях да спра изпълнението на замисъла и.
Станах малко след седем и половина на другата сутрин, погледнах в стаята на Дестър и видях, че още спи. Излязох от безмълвната къща и отидох до апартамента над гаража.
След като се обръснах и си направих чаша кафе, позвъних в апартамента на Соли.
Той отговори със закъснение.
— Боже господи — простена Соли. — Ти ме събуди, дявол да го вземе. Нали каза девет часа?
— Изрови ли нещо?
— Казах ти, че ще го направя, нали? Хайде да се видим днес по някое време. А, слушай, донеси петте стотака или нищо няма да получиш от мене.
— Ела тук. Не зная дали ще имат нужда от мене днес, тъй че трябва да се мотая наоколо. Можем да говорим тук.
Той отвърна, че първо ще закуси. Уверих го, че ще му приготвя нещо и го подканих да си изкара колата и да пристигне веднага. Соли се съгласи неохотно и след четирийсетина минути го забелязах да се изкачва пеша по алеята. Поне имаше достатъчно акъл да си остави колата там, където не се вижда.
— Ти си голям късметлия — каза той, сядайки на масата. — Тази работа можеше да ми отнеме цяла седмица, но попаднах на един журналист, когото познавам от едно време. Той разполагаше с готова информация.
Сложих пред него яйца с шунка. Не ми се ядеше, но си налях чаша кафе.
— Давай да чуем. Какво откри?
— Какво ще кажеш за малко пари, ако още не си успял да приготвиш петте стотака?
— Получаваш стотарка, ако това те устройва.
Соли не очакваше такъв отговор и се опули насреща ми.
— Не си започнал нищо, нали? — запита той тревожно.
— Какво искаш да кажеш?
— Откъде взе парите? Слушай, приятел, тази работа не ми харесва. Ако смяташ да изнудваш мадамата …
— Успокой се — нехайно казах аз, — Дестър ми плати. Даде ми аванс.
Извадих чековата си книжка. — Тъй че мога да ти отпусна стотачка.
— Не, не искам чек — забързано продума Соли. — Всичко е наред, имам ти доверие. Когато ми платиш, нека да е в брой.
— Не мисля, че имаш доверие и на собствената си майка.
— Прав си, един път направих това и тя ми измъкна петдесет долара — намръщи се той. — Не знам каква игра играеш, но всички мангизи, които получа от теб, трябва да са в малки банкноти, а не с чек.
— Добре де, добре, кажи ми сега какво научи?
— Имах късмет. Срещнах съвсем случайно тоя журналист. Казва се Майк Стивън и работи за „Уърлд Телеграм“. Той е кадърен репортер и си помислих, че си струва да му кажа какво ме интересува. Така и стана. Той самият се занимавал със случая. Мъжът, който паднал от прозореца, се казвал Ван Томлин. Въртял търговия с кожи — представител или нещо подобно. Самостоятелен бизнес като моя, само че той правел добри пари. Бил ерген, имал малък апартамент на Парк Авеню, карал кадилак и когато не работел, се забавлявал добре. На следствието се оказало, че срещнал твоята мисис Дестър във „Фифи клуб“; тя била там продавачка на цигари. Хванала окото на Ван Томлин и той и направил предложение. Подхвърлил, че ще я настани в апартамент в замяна на обичайните услуги. Тя се съгласила и той и взел апартамент на осмия етаж на Ривърсайд драйв. Ван Томлин не бил някакъв пикльо. Наближавал шейсетте и според Стивънс бил луд по мацката. Тя била позната тогава под името Хелън Лоусън. Струвала му бая от парите за харчлък. — Соли спря, за да довърши шунката, отмести чинията си и запали цигара. — Ван Томлин се виждал с Хелън почти всяка вечер. Те движели заедно по нощните заведения и той харчел повече отколкото печелел. Една нощ в апартамента на Хелън получил инфаркт. За известно време не се знаело дали ще устиска. Тя повикала лекар и по-късно той дал показания на следствието. Стивънс каза, че явно си личало как е обработила доктора. На следствието той се разсипал да говори в нейна полза. Неговите показания натежали на везните, когато дошло време за това.
Когато Ван Томлин се възстановил от инфаркта, направил си застраховка за двайсет хиляди долара в полза на Хелън.
Почувствах как побледнях при думите му, станах и отидох до другия край на стаята с гръб към него, като си налях още кафе. Не исках да забележи, че информацията ме разтърси от главата до петите.
Значи вече е била забъркана в далавера със застраховка! Това я правеше съвсем подозрителна. Застрахователните компании си разменяха сведения. Със сигурност можех да се обзаложа, че компанията на Дестър вече знае за набъркването на Хелън в предишно разследване, свързано със застраховка.