Соли продължи да говори:
— Ван Томлин не искал тя да остане на сухо, ако нещо се случи с него. Нямал много пари, но се оправял, докато работел. Не криел за застраховката. Докарал застрахователния агент в апартамента на Хелън и тя трябва да го е обработила и него. Ван Томлин му казал, че иска да я осигури финансово и поради здравето му застрахователните вноски били бая тлъсти.
— Месец по-късно, докато бил в апартамента и, паднал от прозореца.
Аз се върнах с кафето и седнах на мястото си.
— Как е паднал? — запитах с глас, който едва успях да позная.
— Той я чакал, докато тя се къпела — продължи Соли. — На следствието казала, че го чула да извика. Изтичала в дневната гола и с капеща от нея вода точно в момента, в който той се бил вкопчил за гърлото си пред отворения прозорец. Прекатурил се и паднал навън, преди да успее да го хване.
Поех дълбоко въздух. Беше дори по-лошо, отколкото си представях.
— Какво е мислел съдебният лекар?
Соли довърши кафето си и отдръпна стола.
— Не е толкова важно какво си е помислил съдебният лекар. Тя е трябвало само да си размаха бедрата пред него и той да приеме всяка нейна дума като евангелието. Важно е какво си е помислила застрахователната компания. Стивънс изкопчил всичко това от първа ръка чрез застрахователния агент Ед Билинс. Той застраховал Ван Томлин. Билинс казал на Стивънс, че той и застрахователната компания смятат цялата работа за нередна, Ван Томлин платил само първата вноска, преди да падне от прозореца. Билинс отишъл да се срещне с Хелън, като възнамерявал да я подплаши и да я откаже от претенциите и. Номерът му не минал. Той я предупредил, че ако продължава да настоява, те ще се противопоставят. Казал и, че ако компанията изрази съмнения от резултата на следствието, има вероятност да я обвинят в убийство. Мислел си, че ще я побърка от страх, но се излъгал. Тя обвинила компанията в опит да избяга от отговорност и заплашила да повдигне въпроса на следствието. Тъй се случило, че компанията не била много стабилна финансово. Отрицателната реклама нямало да й бъде от голяма полза. Въпросът бил кой държи по-силни карти.
По отношение на Хелън полицията била удовлетворена, че Ван Томлин е загинал случайно. Докторът бил готов да се закълне, че сърцето му едва мъждукало. Срещу това застрахователната компания можела да изтъкне, че Ван Томлин е платил само първата вноска и Хелън е имала възможност да го бутне от прозореца. Билинс подчертал факта, че ако застрахователната компания откаже да изплати парите, полицията може да продължи разследването и да се натъкне на нещо. Накрая се стигнало до компромис. Хелън кандисала на седем хиляди вместо двайсет и компанията се съгласила да каже на следователя, че ще уреди застраховката. В такива случаи той престава да задава неудобни въпроси. Съдебният лекар казал, че е удовлетворен. Ясно било, че Ван Томлин се е прекатурил през прозореца по време на инфаркт. Застрахователната компания казала, че ще уреди нещата. Хелън направила мили очи на следователя и всичко минало по мед и масло.
Тя останала три-четири месеца в апартамента и когато парите и започнали да посвършват, се огледала наоколо за някой друг баровец. Срещнала Дестър. Той бил достатъчно откачен да се ожени за нея, а останалото вече знаеш.
Запалих цигара, докато умът ми препускаше.
Хелън трябваше да е съвсем шантава, за да се опита отново да приложи същия номер. Компанията „Нашънъл Фиделити“ от Калифорния беше най-голямата и най-мощната компания по тихооеканското крайбрежие. Едва ли само те бяха поели риска за три четвърти милион долара. Сигурно имаше намесени и други компании. Едно беше да заплашваш някаква дребна комнанийка, а съвсем друго — да се счепкаш с „Нашънъл Фиделити“.
Внезапно ми се доповръща.
— Какво те яде? — вгледа се любопитно в мене Соли.
— Нищо, просто си мислех — станах на крака. — Ами, благодаря за информацията, Джак. Може да ми свърши работа. Ще ти оставя стотачка, като мина край теб. Останалото — ако мога да използвам информацията.
— Не ми казвай — прекъсна ме той припряно. — Не искам да знам. Само ми дай парите, когато имаш възможност.
ГЛАВА ПЕТА
След като Соли си замина, аз слязох да почистя колата и докато работех, обмислях какво ми беше казал.
Ако тя се заблуждаваше, че може да се справи с „Нашънъл Фиделити“, както с другата компания, очакваше я неприятна изненада. „Нашънъл Фиделити“ щеше да я размаже като мокро петно по стената.
Сега ми се струваше, че трябва да съм доволен от две хиляди и шестстотинте долара, които Дестър ми даде, и да отпиша парите от застраховката като невъзможен риск.