— Трябва да си пиян — каза тя. — Изчезвай оттук!
— Знам, че Дестър има застраховка за три четвърти милион долара и ти искаш да докопаш парите — отвърнах аз, — толкова много искаш тия пари, че се опита да го убиеш миналата вечер.
Това я стъписа. Тя замръзна на място и лицето и доби цвета на избелели кокали. — Това е лъжа! — издума с глас, малко по-висок от шепот.
— Знаеш, че е истина — наблюдавах изражението и аз. — По-миналата нощ реши да се отървеш от него, но аз ти попречих, както и всички други прислужници, които сте имали. Не си мисли, че си ме преметнала. Знам как си освободила всички, за да останеш сама с Дестър. Мислеше, че можеш да опиташ още веднъж да го подредиш, но трябваше да си сигурна, че не съм наблизо. Остави ме загазил във „Футхилз“, както си мислеше, и се върна тук. Завари Дестър пиян и безпомощен, както очакваше. Щеше да го натовариш в колата и да го запратиш в най-оживеното движение, надявайки се, че имаш късмет. Само че аз не бях останал на сухо, Дестър не беше пиян и освен това идеята не беше превъзходна.
Тя отклони поглед, посегна за гребена си и отново започна да го прекарва през копринената си медночервена коса.
— Знаех си, че си досадник — каза тя като че на себе си, — разбрах в момента, в който те видях. Е, какво ще направиш, ще се обадиш ли в полицията?
— Не, няма да им кажа. Аз съм на твоя страна. Ако не бях, щях да те оставя да го закараш до вратите. Не знаех, че се преструва. Ако беше къркан и се беше цапардосал някъде, щеше да си досега в пандиза.
— Така ли? — тя се погледна в огледалото, след това остави гребена, отвори една сребърна табакера и си взе цигара. — Защо?
— Защото нямаше гаранция, че ще се утрепе. Можеше само да се нарани или да се отърве без драскотина. Ами ако кажеше на полицията, че ти си го пъхнала в колата? Дори и да не друснеха обвинение в убийство, щяха да изпеят на застрахователната компания и … до там.
— Все пак не разбирам за какво говориш — замислено издуха тя дим срещу отражението си в огледалото.
— Не ме будалкай — загасих аз цигарата и запалих друга. — Хубаво, ако искаш да говоря с едносрични думи. Когато Дестър умре, ще струва седемстотин и петдесет хиляди долара. Ти си негова съпруга. Ако не е направил друго завещание, ще го наследиш. Не искаш да чакаш естествената му смърт. Може и да те надживее. Решила си да го вкараш в гроба. Добре е, ако можеш да го направиш, но изглежда не разбираш колко е сложно. Една погрешна стъпка и можеш да кажеш „чао“ на паричките. Имаш работа с най-голямата и най-мощна застрахователна компания в страната. Ти вече направи една грешка. Разкри си картите пред мъжа си.
— Как направих това? — запита тя.
— Той не беше пиян. След като ти излезе от гаража, той се надигна. Каза ми, че е искал да се увери в намеренията ти да го убиеш заради застраховката и сега бил сигурен. Каза, че щял да се погрижи никога да не получиш парите.
Тя повдигна вежди. — Така ли каза?
— Да.
Тя се замисли за миг и после присви рамене. — Ами тогава всичко е приключено, нали така? — тя ме погледна. — Много е трогателно, че ми казваш всичко това. Защо не отидеш в полицията и да им разкажеш на тях вместо на мене?
— Не ставай глупава. Казах ти, че съм на твоя страна.
— Защо си на моя страна?
Аз и се ухилих. — Погледни се в огледалото и ще си отговориш. Освен това смятах да получа половината от застраховката.
Тя започна да ме проучва с безизразна физиономия. — Защо си мислиш, че щеше да получиш тези пари?
— Ти не си глупава. Щеше да си направиш сметката, че е по-добре с половин кифла, отколкото нищо. Ако не беше ги поделила с мене, щях да те изпея.
— Нямаше да можеш да докажеш нищо.
— Да, но щях да събудя съмнения. Поразрових се в миналото ти. След като видях как се оправи с Дестър, когато се преструваше на пиян, разбирам колко лесно е било да бутнеш Ван Томлин от прозореца.
— Той падна сам. Не съм го докосвала.
По предпазливия и поглед усетих, че съм улучил в целта.
— Това е твоята версия. Ако отида в „Нашънъл Фиделити“ и им кажа какво съм видял в гаража сряда вечерта и им припомня за Ван Томлин, нямаш никакъв шанс да получиш застраховката на Дестър. Те ще пуснат най-добрите си кучета след тебе. Ще разследват смъртта на Ван Томлин. Те ще те накарат да ги съдиш за парите. Ще хвърлят толкова много съмнения върху тебе и ще те обрисуват в такива тъмни краски, че никой съдия няма да отсъди в твоя полза. Могат даже да ти лепнат обвинение в убийство. Имам известен опит с големи застрахователни компании и ще бъдеш безкрайно учудена, като разбереш до какви номера прибягват само и само да не изплатят застраховката.