Тя продължаваше да ме гледа втренчено.
— Значи смяташ, че си в изгодна позиция, за да ме изнудваш?
Аз се засмях.
— Бях в изгодна позиция, но ти така оплеска нещата, че сега няма да има пари нито за тебе, нито за мене. Дестър разбра намеренията ти и ще направи всичко, за да не получиш застраховката. Трябва да ти е ясно.
— Свърши ли? — запита тя, като изгаси цигарата си.
— Да, свърших. Исках само да ти изясня ситуацията. Не прави планове да премахнеш Дестър. Единствената ти надежда сега е да го изчакаш да пукне от пиене. Може би сърцето му ще омекне и ще ти завещае парите, ако си мила с него, кой знае. Защо не опиташ? Няма да ти навреди. Поиграй си с него, спечели го. Той няма да изкара дълго при темпото, с което се налива.
— Ако ми потрябва съвет, ще те потърся. Сега се измитай. — Тя се изправи с лице към мене.
— Дестър каза, че си студена като айсберг — станах аз. — Аз не го вярвам. Изкушавам се да проверя колко си студена.
Тя не се помръдна, само цветът на очите и потъмня.
— Тук сме сами — продължих аз, отивайки към нея. — Има ли някаква причина, поради която не трябва да използваме тази възможност?
Стигнах на крачка от нея, протегнах ръце и ги поставих на раменете и. Ръката и се стрелна към лицето ми, но аз бях предвидил такъв ход. Сграбчих китката и, придърпах я към мене, извих ръката зад гърба и и смачках устните и с моите. За един дълъг миг тя остана скована, без да се съпротивлява, но със стиснати и неподатливи устни. Внезапно тялото и се отпусна и ръцете и се плъзнаха зад врата ми.
Към един и двайсет влязох в банята и и си взех душ. Чувствах се великолепно. Прогнозата ми се оказа вярна. Тя не беше айсберг и ми се искаше да се бях обзаложил със Соли, че ще успея да я размекна.
Облякох се в банята и се върнах в спалнята. Тя лежеше на леглото, покрита с жълт халат, с разпиляна коса по възглавницата и затворени очи. Дишаше леко и равномерно. Лицето и беше поруменяло.
Изглеждаше по-млада и по-красива от всякога. Застанах до леглото и я загледах. Тя се протегна като доволна котка, отвори очи и погледна нагоре към мене.
— Значи наистина смяташ, че няма никаква надежда да получа тези пари? — запита Хелън.
— Това ли е всичко, за което можеш да мислиш? — отвърнах аз раздразнено. Първите думи, които тя промълви бяха за парите. До този момент не беше продумала, откакто я взех в прегръдките си.
— Защо не? Важно е, нали? Три четвърти милион. Само си помисли какво можем да направим с толкова много пари.
Е, сега поне ме включваше във финансовата картинка. Седнах на леглото близо до нея.
— Той каза, че ще направи всичко възможно, за да не ги получиш. Вчера отлетя за Сан Франциско. Обзалагам се, че е говорил с хората от застрахователната компания. Не, мисля, че трябва да се сбогуваш с паричките.
— Договорът му изтича днес — каза тя и се пресегна за цигара. Постави я между червените си устни и зачака да я запаля. След това продължи: — Ще остане вкъщи и ще пие. Няма да има повече кредит. Ще вземат всичко. Май е по-добре да си събера багажа и да изчезна.
— И къде мислиш, че ще отидеш?
Тя сви рамене. — Сложила съм настрана малко пари. Ще намеря някой друг. Винаги има други глупаци с пари. Мисля да замина за Маями.
— Не бързай толкова — запалих аз цигара. — Стой при него, докато се сгромоляса. Никога не знаеш. Може да вземе назаем срещу застраховката и да си изплати дълговете. Три четвърти милион са бая мангизи.
— Той няма да ми даде нищо. Не, ще се измитам. Вече изгубих твърде много време. Мога сама да се грижа за себе си.
— Не съм толкова сигурен, че можеш — погледнах я аз. — Стига ти акълът да омотаеш някой нещастник, но твърде не ставаш, когато трябва да го обработиш. Загубила си тринайсет хиляди в случая с Ван Томлин. С Дестър забърка пълна каша. Кажи ми, ти ли бутна Ван Томлин от прозореца?
Тя ме погледна с внезапно празни зелени очи.
— Не, той сам падна. Можех да го спася, ако го бях хванала, но не го направих. Не съм го бутнала.
Беше ми на ума, че лъже, но знаех, че ще си изгубя времето, ако я притисна. Нямаше да ми каже какво се е случило в действителност.
— Добре де, не бързай толкова. Не си тръгвай днес. Изчакай да видиш какво възнамерява да прави той, като се върне. Никога не знаеш. Защо да не си промени решението? Когато се върне, бъди мила с него. Може нещо да му се откъсне от сърцето. Струва си да се опита.
Тя направи гримаса.
— Вече е твърде късно. Не мога да понасям, като ме докосва. Не, изчезвам.
— Почакай, докато се върне — предложих аз. Тя вдигна рамене. — Добре, но утре си тръгвам. — Сама?
Тя ме погледна.
— Разбира се. Да не си въобразяваш, че искам да дойдеш с мене?