В осем без пет отидох в къщата. Часовникът в преддверието удари осем, когато почуках на вратата на кабинета му.
— Влез — извика той.
Отворих вратата и влязох. Дестър седеше зад голямото бюро с бутилка скоч и полупразна чаша пред него. Пепелникът беше препълнен с фасове. Беше пийнал. Познавах по капките пот на лицето му и странния блясък в очите.
— Влез и седни — нареди той. — Вземи оня стол.
Учудих се за какво е всичко това. Отидох до стола и седнах. Дестър кимна с глава към кутията цигари на бюрото.
— Вземи си. Искаш ли едно питие?
— Не, благодаря — отвърнах аз и посегнах за цигара.
— Пусна ли онова писмо?
— Да, сър — казах, без да мигна дори.
— Благодаря ти. — Той опъна една дълга глътка и си наля още уиски, преди да продължи: — Причината, заради която те повиках тук, малкия, е, че искам да си свидетел на един разговор със съпругата ми. Може да се наложи да даваш показания пред съд, тъй че събирай си акъла и се опитай да запомниш всичко.
Това ме разтревожи. Аз го загледах.
— Стой си тихо и нищо не казвай — продължи той и се изправи на крака. Отиде до вратата, като се олюляваше леко, отвори я и повишавайки тон, извика: — Хелън! Би ли слязла долу, ако обичаш?
След това се върна до стола си и седна.
Зацари дълга и тягостна тишина, после чухме Хелън да слиза по стъпалата. Малко по-късно тя влезе, погледна Дестър, след това мене и се спря.
— Какво има? — запита остро тя.
— Влез и седни — отвърна Дестър и се надигна. — Искам да говоря с тебе.
— Той какво прави тук? — поиска да знае тя, без да помръдне.
— Моля те, Хелън, влез и седни. Помолих го да дойде тук като независим свидетел на това, което искам да ти кажа.
Тя присви рамене, отиде до един стол близо до бюрото и седна. Той побутна кутията с цигари към нея.
— Пуши, ако желаеш — предложи и той.
— Не искам — озъби се Хелън. — Какво е всичко това?
Дестър седна, загледа я продължително и проучващо, после запали цигара. Тя му хвърли презрителен поглед и отмести очи.
Той се обърна към мене.
— Съжалявам, ако те карам да се чувстваш неудобно, малкия, но има някои подробности, които трябва да чуеш, за да следиш по-нататък.
Дестър говореше бързо и виждах, че полага усилия да звучи уверено.
— Аз се ожених преди една година. Когато я срещнах за първи път, реших, че е най-прекрасната жена на света. Бях луд по нея. Дори се тревожех, че нещо може да ми се случи и тя ще остане без средства. Бях толкова влюбен, че застраховах живота си за три четвърти милион долара и направих завещание в нейна полза. Казах и какво съм направил, защото исках да знае, че е осигурена, ако нещо се случи с мене. Когато тя разбра, че за нея струвам повече мъртъв, отколкото жив, не успя да скрие истинските си чувства. Стана фригидна. Няма да се разпростирам по въпроса. До такава степен и се гадеше, че не можеше да понася, когато я докосвах. Аз стоях между нея и всичите тези пари. Трябва само да я погледнеш, да се поставиш на мое място и да си представиш какво означава жена като нея да стане студена към теб. Предполагаш как съм се чувствал. Бях глупак и започнах да надигам бутилката. Не можах да спра, след като бях започнал веднъж. Започнах да допускам сериозни грешки в работата си. Не можех да се концентрирам. Започнах да харча необмислено, когато бях пиян. Съсипах си живота заради нея.
— Нещастен глупак — намеси се Хелън. — Да не си въобразяваш, че той се интересува от тия брътвежи? За бога, стигни до същността на въпроса, ако има такава.
— Да, ще стигна до същността — каза той, — но няма да ти хареса, когато стигна до там. Както и да е, ти си опита номера и сега ще чакаш, каквото дойде. — Той погледна към мене. — Толкова много искаше парите, че реши да се отърве от мене. Не е необходимо да навлизам в подробности, но се уверих, че е готова да ме убие заради парите. Вече направи три неуспешни опита; на един от тях беше свидетел в сряда вечерта. Тя си мислеше, че съм достатъчно пиян, за да изкарам буика и се надяваше, че ще се цапардосам някъде. Не е умна убийца и опитите не успяха.
— Ти си пиян — каза тя презрително. — Не знаеш какво говориш.