Вгледах се изпитателно в него, като си спомних как ми предлагаше снощи стодоларова банкнота.
— Каква може да е причината? Защо не иска съпругът и да има шофьор?
Той сви рамене. — Преди три месеца имаха готвач, домашен прислужник и две камериерки, а също градинар и шофьор. Изведнъж тя се отърва от всички, затвори повечето стаи в къщата и започна сама да се грижи за всичко. Дестър се опита да държи шофьор, но рано или късно тя така нагласяше нещата, че човекът не можеше да издържи и напускаше. Не ме питай защо, не знам.
— Тя казва, че Дестър нямал никакви пари.
— Нямам представа. Може да има право. Може би това е отговорът, но не ми изглежда на жена, която сама ще се грижи за къщата само защото той няма пари.
И на мене не ми изглеждаше на такава.
— Кой е Дестър в действителност?
— Искаш да кажеш кой е бил — поправи ме Симъндс, като изпи кафето си и си наля още една чаша. — Някога е бил главният продуцент на студио „Пасифик“, една от най-големите клечки във филмовия бизнес. Сега е изпята песен. Не са подновили договора му. Той изтича след месец и тогава Дестър ще бъде никой. Той ходи всеки ден в студиото и седи в офиса си, без да прави нищо. Никой не му обръща внимание. Просто чака да мине времето.
— Защо не си потърси друга работа?
Симъндс се засмя: — Още ли не си го разбрал? Той е алкохолик. Никой не го иска. Единственото време, през което е трезвен, е като се събуди сутринта. Започва да кърка на закуска и продължава, докато се строполи в леглото. Предполагам, че и аз щях да стана алкохолик, ако бях женен за тая червенокоса кучка. Той е луд по нея. От това, което съм чувал, тя си има своя собствена стая и той не е влизал там почти от женитбата им.
— Коя е тя и откъде е?
— Не знам. Те са женени от около една година. От тогава Дестър започна да се плъзга бързо надолу. Във филмовия бизнес не го искат повече. Когато изтече договорът му, той ще бъде разорен. Тъй че не си въобразявай, че си намерил постоянна работа. Ще имаш късмет ако изкараш и седмица.
— Не може да е разорен. Има три коли и онази къща. Само за ролса може да смъкне дванайсет бона.
— Чувам, че е до уши в дългове, но може и да греша. Обзалагам се обаче, че в момента, в който напусне студиото, глутницата ще се нахвърли върху него и ще го оглозга до последната кост. Много ми се иска да видя как червенокосата ще си изкарва прехраната. Ще и дойде нанагорно след всичките пари, дето Дестър изсипваше в скута и.
— Платиха ли ти? — запитах аз.
— Разбира се, но трябваше да се моля. Дестър винаги забравя такива дреболии като заплатата на прислугата. — Симъндс погледна към евтиния будилник върху нощното шкафче. — Трябва да тръгвам. Уговарям една работа тази сутрин — да карам две стари госпожи. Ще бъде разнообразие, след като си карал един пияница. Чакат те приятни изживявания. Ако се върне в един след полунощ, смята, че се е прибрал много рано.
Симъндс се надигна.
— Не мисли, че ненавиждам тоя нещастник. Жал ми е за него. Ако го хванеш трезвен, няма по-приятен човек, за който бих работил. Бедата е, че рядко можеш да го хванеш трезвен. Не ми го побира акълът как една жена може да съсипе толкова бързо един мъж, както направи тази червенокоса кучка. Трябва да е откачена. Подреди го тъй, че и тя не може да докопа хубавите лесни парички Говорят, че започнал да надига бутилката заради нея. Не мога да разбера каква игра върти.
Преди да се върна в резиденцията на Дестър, кривнах покрай къщи да си събера малко партакеши. Аз също не можех да разбера какво крои тя, но сега бях твърдо решен да узная.
ГЛАВА ВТОРА
Когато стигнах до гаража, видях, че кадилакът липсва. Не беше много трудно да отгатна, че красивата мисис Дестър се е изнесла да обядва. Беше дванайсет и четвърт и аз реших, че след като къщата е празна, няма да е лошо да огледам наоколо, ако мога да вляза.
Един прозорец над верандата беше отворен. Беше съвсем лесно да се покатеря, да открехна прозореца и пристъпя в един дълъг коридор, който минаваше покрай най-горната площадка на стълбището.
Имаше седем спални, три бани и две тоалетни на етажа. В пет от спалните мебелите бяха покрити с калъфи. Спалнята на Дестър беше срещу стълбището, а тази на Хелън в другия край на коридора. Не влязох в нито една от стаите. Само отворих вратите и ги разгледах от прага.
Стаята на Хелън беше просторна. Бяха хвърлени бая пари за цялата луксозна обстановка. Имаше едно от онези огромни легла, които толкова често виждаш във филмите — издигнато на подиум, с млечносива пухкава възглавница и кървавочервена покривка. Обзавеждането се допълваше от удобни фотьойли, писалище, радиоапарат, елегантна тоалетна масичка, вградени гардероби и разсеяно осветление. Беше много приятно убежище за жена, която е решила да спи сама. По безупречния разкош лесно можеше да се познае, че тук не стъпва мъж.