Наблюдавах го иззад завесите, но той не побърза да влезе. Наведе се напред и блъсна силно вратата, която шумно се тресна в стената. Имах щастие, че се бях преместил. Вратата щеше да ме прикове към стената, ако бях останал зад нея. Той се огледа наоколо, очите му се спряха за момент върху килера и после отиде до вратата, която водеше към двора. Влезе предпазливо в кухнята и прекоси до изхода, завъртя дръжката и разбра, че вратата е все още заключена.
— Хайде, Дестър — заповяда Луис с нисък дрезгав глас. — Излизай с вдигнати ръце!
Аз не се помръднах и почувствах как потта се стича по лицето ми.
Той се обърна бързо и застана с лице към вратата на килера.
— Излизай! Знам, че си вътре!
Изчака няколко секунди, след което внезапно и бързо прекоси до вратата на килера и я отвори с ритник.
В този момент беше с гръб към мене. Аз дръпнах завесата и хвърлих бутилката през главата му към отсрещната стена. Тя падна с трясък върху пода и се пръсна като миниатюрна бомба, а парчета стъкло и пръски уиски се разхвърчаха по стената и пода.
Луис замръзна с поглед, вперен в разбитата бутилка. Хванал пистолета за цевта, аз го халосах по главата и той се строполи на колене. Револверът падна от ръката му. Издаде задавен стон и се опита да се изправи, но аз го халосах отново. Този път го ударих доста по-силно. Ръката ми изтръпна от сътресението при удара, който стоварих по главата му с дръжката на пистолета. Той се просна на пода по лице със задавено изпъшкване.
Отстъпих назад. Целият треперех и едва не се строполих до него.
Не ме беше видял. Бях сигурен в това. Колко ли дълго щеше да остане в безсъзнание? Хванах го под мишниците и го завлякох в килера, тръснах го на пода, затворих вратата и я заключих. След това се върнах тичешком в кабинета на Дестър, олюлявайки се като пиян.
Извадих малка електрическа печка от дъното на един шкаф до бюрото. Включих я и я поставих близо до тялото на Дестър. Знаех, че е жизнено важно да ускоря процеса на размразяване, а също и да изсуша до известна степен дрехите му.
Спрях се да прегледам пижамата и халата си и добре, че направих това. Върху панталона на пижамата имаше продълговато петно кръв, а друго по-голямо — беше цъфнало на халата ми.
Излязох от кабинета и хукнах като стрела нагоре, съблякох дрехите си и си сложих чиста пижама. Скрих изцапаните между дюшека и пружината на леглото.
Слязох отново в кабинета. Разгледах отблизо тялото на Дестър, като предварително събрах сили. Кръвта от раната вече беше образувала впечатляващ малък ореол около главата му. Докоснах лицето му. Беше топло. Мускулите му бяха отпуснати. Не можех да направя нищо повече в момента. Трябваше да има повече кръв, но с малко повече късмет съдебният лекар нямаше да забележи това. Взех пистолета на Дестър, който бях оставил на бюрото, отидох до прозореца, насочих нагоре и навън дулото и натиснах спусъка. Гръмотевичният трясък и ослепяващият пламък така ме разтърсиха, че аз едва не изпуснах пистолета. Нямах много време.
Поставих пистолета до тялото, затворих прозореца, спуснах резето и изтичах по коридора до килера за дрехи. Вдигнах прозореца и го оставих полуотворен.
Свалих си ръкавиците, препуснах нагоре и ги скрих при изцапаните пижама и халат.
Докато слизах по стълбището, чух, че телефонът звъни. Това трябва да е Мариан, помислих си аз. Отидох в кабинета и вдигнах слушалката.
— Глин, какво става? — Гласът и звучеше пискливо и тревожно. — Това изстрел ли беше?
— Да. Остани там, където си. Това беше Дестър. Той се застреля. Не говори повече, трябва да се обадя на полицията. Луис изчезна…
— Но, Глин…
— Затвори сега, искам да телефонирам — казах аз и сложих слушалката.
Отидох до електрическата печка, изключих я, извадих щепсела и я сложих обратно в шкафа. Само след няколко минути полицията щеше да пристигне. Разполагах с много малко свободно време, за да се уверя, че не съм оставил никаква следа или не съм допуснал някаква грешка. Хвърлих поглед към тялото на Дестър и проверих признанието му. Бутнах с крак пистолета по-близо до главата му.