В момента, в който Мадъкс влезе в дневната, забелязах рязка промяна у Хармъс. Той не изглеждаше вече мързелив. Лицето му стана съсредоточено, погледът му се изостри и върлинестото му тяло се изправи като че някаква пружина се освободи вътре в него.
Мадъкс ни изгледа и отиде до празната камина. Облегна се с гръб на нея, извади лулата си и започна да я тъпче с тютюн.
— Струва ми се, че преча — казах аз. — Ще се кача горе в стаята си.
— Останете, мистър Неш — отвърна Мадъкс. — Може да ни помогнете с някои неща. Седнете. Седни и ти, Стийв.
Той изчака да седнем, запали лулата си и запита:
— Е, на какво ви прилича?
Хармъс запали цигара.
— Спомняш ли си историята с онази стриптизьорка миналата година?
— Когато тя се опита да ни изиграе с милион и половина долара ли? Едва не се хванахме на хитрия и номер. Е, този случай много прилича на него.
Ледените пръсти на мъртвец ме сграбчиха за сърцето, когато той изрече тези думи.
Никой от двамата не ме погледна и не успяха да забележат конвулсивното ми трепване.
Мадъкс запита:
— Какво те кара да мислиш така?
— Случили са се неща, които е невъзможно да се случат в действителност — отговори Хармъс, като потъна още по-дълбоко във фотьойла си.
— Очевидно е хитър трик, но не мога да разбера как е изпълнен. Дестър например е трябвало да влезе в къщата през прозореца на килера за дрехи. Всички други прозорци и врати са били заключени. Прозорецът на килера за дрехи беше отворен. Би трябвало да е влязъл оттам, но не е така, защото аз стоях през цялата вечер точно пред този прозорец и наблюдавах къщата. Дестър не е влязъл по този начин, тъй че как е станало?
— Може да е бил скрит в къщата през целия следобяд — предположи Мадъкс.
— Не е възможно. Луис ми каза, че е претърсил основно къщата в шест часа вечерта, когато заех поста си в градината. Дестър не е бил тогава в къщата и не е влязъл след този час, но въпреки всичко беше намерен мъртъв в кабинета си.
Мадъкс отиде до един стол и седна.
— Да, това е доста озадачаващо. Нещо друго?
— По време на кариерата си съм виждал десетина самоубийства с изстрели в главата — продължи Хармъс. — Въпреки че беше доста изпоплескано, Дестър е кървил много малко. Ако не беше абсолютно невъзможно, бих казал, че се е застрелял някъде другаде и след това се е преместил в кабинета си, за да довърши там кървенето. Мадъкс се раздвижи нетърпеливо.
— Какво каза съдебният лекар?
Хармъс сви рамене.
— Беше учуден, но явно това не промени убеждението му, че Дестър се е самоубил. В края на краищата има труп, пистолет до него, изстрел в главата, причинил моментална смърт, настъпила преди не повече от петнайсет минути. Трупът не би могъл да е внесен в къщата, защото аз наблюдавах отвън и всички прозорци и врати бяха заключени, освен прозореца на килера за дрехи, през който е трудно, да не кажа невъзможно, да се провре едно мъртво тяло. Тъй че докторът само сви рамене, каза, че понякога на този свят се случват странни неща и че няма представа защо Дестър не е кървил повече. Съгласи се с настоящото положение, защото нямаше под ръка друга подходяща теория.
Мадъкс се ухили широко и показа белите си зъби.
— Ние обаче знаем повече, нали? Струва ми се, споменах, че имам известен опит с различни измамници, мистър Неш. Няма да повярвате какви номера измислят някои, за да направят лесен удар. Стигнал съм дотам, че не вярвам вече на очите и ушите си. Разчитам само на интуицията си. Не можете да си представите колко често ми се отплаща тя.
— Трябва да имаш бая силна интуиция, за да обясниш защо Дестър не е кървил достатъчно — намеси се Хармъс.
Мадъкс само махна с ръка.
— Имаш ли нещо друго?
— Нямаше никакви отпечатъци от пръсти. Нито един. Дестър е оставил признание; няма отпечатъци нито по хартията, нито по пишещата машина. Очевидно си е сипал едно питие и е изпуснал бутилката уиски, но също няма отпечатъци нито по чашата, нито по счупената бутилка. Нямаше нищо по пистолета. Той беше добре избърсан. Нямаше отпечатъци и по прозореца на килера, а се предполага, че той трябва да го е отворил.
— Може да е бил с ръкавици.
— Тогава къде са те? Претърсих навсякъде, но не успях да ги намеря. Защо човек трябва да пише прощално писмо с ръкавици?
Извадих кърпата си и избърсах потта от лицето си. Чувствах се толкова зле, че въобще не ми пукаше дали ме гледат или не. Никой от двамата не прояви интерес към мене.
— После има нещо друго — продължи Хармъс. — Когато Дестър напуснал къщата на път за санаториума заедно с мисис Дестър, той бил облечен с палто от камилска вълна и тъмносиви панталони и носел тъмнокафява шапка и велурени обувки. Когато го намериха в кабинета, нямаше шапка и връхно палто, панталоните му бяха сини, а на краката си носеше черни кожени обувки.