— Бромуич какво каза за това?
— Той си помисли, че Дестър е изцапал дрехите си, докато е бил в лесничейството и се е преоблякъл с дрехите, които е носел в куфара. Бромуич е организирал търсене на палтото от камилска вълна. Проверява всички багажни отделения като начало. Ще му отнеме доста време, но той е започнал с тези, които са близо до мястото, където е бил зарязан ролсът.
Мадъкс се почеса по брадата с дръжката на лулата. Изглеждаше спокоен и в очите му се четеше самодоволство.
— Май са ни задали една хубава малка гатанка. Знаех си, че това е опит за измама. Подуших го. На някого му е дошла наум хитрата идея да спечели куп мангизи. Казах на Бромуич да търси другия мъж. Е, ако той не го направи, ще го търсим ние.
— Мислиш ли, че има друг мъж? Мислиш ли, че мисис Дестър е имала любовник?
— Абсолютно съм сигурен, че е имала. Двамата са скроили план да убият Дестър и да грабнат парите. Тя не е измислила сама всичко това. Последния път, когато се опита да измами една застрахователна компания, едва не попадна в пандиза. Това е доста по-умен и добре пресметнат план. Някой мъж го е измислил и кой може да бъде той, освен приятелчето на мисис Дестър?
— Наистина ли смяташ, че Дестър е бил убит? — запита Хармъс. — Това не е много окуражително за застрахователната компания, нали? Ще трябва да изплатим застраховката, ако Дестър е бил убит.
Погледнах крадешком към Мадъкс. Всичко зависеше от неговия отговор. Мадъкс се усмихна на Хармъс, без да ми обърне внимание.
— Виж сега, ние никога не сме се измъквали от изплащането на застраховка и никога няма да го направим. Може би много по-малки компании щяха да си затраят и да приемат заключението на полицията, че Дестър се е самоубил, но аз гледам по-широко на нещата. Това е убийство. Хубаво, може да ни струва три четвърти милион, но в перспектива ще ни спести пари. Никога не съм оставял безнаказана някоя измама. Набутал съм осемнайсет тарикати в килията за осъдени на смърт. Други тарикати започват да разбират прекрасно, че не е безопасно да си играят с „Нашънъл Фи-делити“. Ако отмина с лека ръка този случай, ще си имам неприятности по-нататък. Аз няма да го оставя така и ще докажа, че това е убийство. Ще бъде много хубава реклама за нас и ще служи за предупреждение на всички измамници. — Усмивката му стана още по-широка. — Но това не означава, че трябва непременно да платим. Може да не е в интерес на обществеността да уредим такава застраховка. Запомни тази фраза — интересите на обществеността. Те са спрели много изплащания в миналото и ще продължават да ги спират в бъдещето. Ще ви кажа нещо и на двамата. Мисля, че мисис Дестър и приятелчето и са знаели, че ще ги преследваме с всички средства, ако Дестър е бил убит и тя предявява претенции към застраховката. Така че какво правят те? Ще ви кажа: решават да убият Дестър и да представят убийството като самоубийство. По този начин на тях им е добре известно, че губят всякаква надежда да получат застраховката. Те са се надявали, че след като не предявят претенции за парите, ние ще си затраем и ще ги оставим да се измъкнат безнаказано. Сега, играта е следната. Той се приведе напред и насочи дръжката на лулата си към Хармъс.
— Те са достатъчно умни, за да знаят, че ако не уредим изплащането, ние ще трябва да върнем вноските, а знаете ли колко е платил Дестър през изминалите години? Сто и четири хиляди долара. Те са преследвали тези пари, а не трите четвърти милион. Това е било твърде опасно, докато върнатите вноски са си стрували труда и са били много по-безопасни. О’кей, дълговете на Дестър възлизат на петдесет хиляди долара. След като продадат къщата, мебелите, колите и всичко останало, ще има достатъчно пари, за да се изплатят дълговете. Щели са да им останат сто и четири хиляди долара, които са си една хубава малка сумичка. Хармъс сподави прозявката си.
— Мисля, че си на прав път — каза той. — Бях забравил, че вноските трябва да бъдат върнати. Какво тогава се е случило с мисис Дестър? Какво се е объркало?
Мадъкс сви рамене.
— Не знам и не ме интересува. Може да са се скарали. Може приятелят и да я е убил. Или пък Дестър. Не знам, нека полицията се занимава с този проблем. Това, което аз знам е, че нашият клиент е бил убит и аз ще се погрижа дяволски добре убиецът да не успее да се измъкне.
Той се извърна внезапно и ме изгледа.
— Е, мистър Неш, вие какво мислите за всичко, което казах досега? Само мълчахте до този момент. Имате ли някакво предположение кой може да е приятелят на мисис Дестър?
Разбрах, че ме очаква отчаяна битка. Все още можех да се измъкна, ако изиграех добре картите си, но ако направех една единствена грешка, бях загубен.