Опитах се да си внуша, че четиримата мъже в колата не чакаха мене. Най-вероятно не знаеха нищо за мене, но въпреки това нямах куража да прекося улицата и да вляза в трезорите. Върнах се по обратния път и се вмъкнах в една денонощна дрогерия зад ъгъла. Поръчах си кафе и седнах с цигара в ръка, докато се чудех какво да правя.
Чувствах нарастващо желание да напусна града. Извадих портфейла си и проверих колко пари имам у себе си. Не бяха много: пет долара и малко дребни. Имах две хиляди в банката. Имах ли достатъчно смелост да изчакам, докато тя отвори? Трябваше да чакам, казах си аз. Без пари бях загубен.
Преместих се от дрогерията в един снекбар, а след това в друга дрогерия. Стрелките на часовника ми бавно пълзяха. След три кафета и след като бях изпушил всичките си цигари, реших, че е време да тръгна към банката. Вървях бавно и се оглеждах за всеки, който можеше да е детектив. Този път се приближих предпазливо, като се движех по отсрещната страна на улицата. Забелязах друга черна кола, паркирана на около четирийсет метра от банката, в която също седяха четирима мъже.
Пристъпих в един покрит пасаж с магазини извън погледа им. Разбрах, че полицията е по следите ми. Това не можеше да бъде съвпадение. Те ме чакаха да изгубя самообладание, да си изтегля парите и да избягам.
Влязох в една дрогерия, поръчах си кафе и седнах на една маса до стената. Ръцете ми трепереха толкова силно, че се страхувах да вдигна чашата. Трябваше да изчезна, преди да е щракнал капанът, но как щях да направя това без нари?
Тогава си спомних за Соли. Можеше да ми заеме достатъчно, за да изчезна от града. Той самият беше имал неприятности с полицията и добре знаеше какво означава да си загазил по такъв начин.
Отидох до телефоните и позвъних в офиса на Соли.
Патси вдигна слушалката.
— Там ли е Джак?
— Не. Ти ли си, Глин?
— Да, аз съм. Слушай, Патси, много е важно да говоря с Джак. Къде мога да го открия?
— Той е в полицейското управление.
Сърцето ми подскочи в гърдите.
— Той… какво?
— В полицейското управление е. Един детектив дойде преди половин час и го отведе там. Глин, неприятности ли имаш?
Оголих зъби в безрадостна усмивка. Много слабичко и неточно звучеше.
— Може и да имам — отвърнах аз. — Какво знаеш, Патси?
— Джак ме изгони от стаята, но аз подслушвах на вратата — каза Патси, като говореше тихо и бързо. — Детективът задаваше въпроси за тебе и мисис Дестър.
Избърсах потта от лицето си.
— Какви въпроси?
— Искаше да разбере дали Джак знае нещо за тебе и нея; дали сте били в приятелски отношения и дали си излизал с нея.
— Какво каза той, Патси?
— Не знам. Не можех да остана толкова дълго пред вратата. След няколко минути Джак излезе и каза, че отива до управлението.
— Как изглеждаше?
— Уплашен. Стой настрана от него, Глин. Не трябва да му се доверяваш. Той мисли само за себе си.
— Предполагам, че е така. Благодаря ти, Патси. Много ти благодаря.
— Мога ли да направя нещо друго за тебе? Тази жена е мъртва, нали? Пише във вестниците.
— Да, мъртва е. Не, нищо не можеш да направиш. Дочуване, малката, и благодаря.
Затворих и се върнах на масата, като се спрях на бара да си купя цигари. Запалих една и седнах отново. Соли щеше да им каже как съм му предложил петстотин долара, за да се разрови в миналото на Хелън. Щяха да се досетят, че съм имал намерение да я изнудвам. Устата ми пресъхна. Това щеше да обясни защо съм я убил, ако някога ме свържеха с убийството и. Почувствах как се затяга мрежата. Обхваналата ме паника заплашваше да ме задуши. Останах абсолютно неподвижен няколко минути и се опитвах да намеря някакъв изход. Спомних си за Мариан. Тя можеше да има някакви пари, които да ми даде на заем. Влязох отново в телефонната кабина и набрах номера на Дестър. Обади се един мъжки глас. Бях забравил за полицая, когото бяха оставили да наблюдава къщата. Имаше деривати навсякъде. Сигурно щеше да подслушва какво говоря. Знаех, че не трябва да замесвам Мариан в тази история.
— Здравейте — каза полицаят. — Кой се обажда?
Затворих телефона и излязох от кабината. Почувствах се обграден и победен. Едва не се предадох в този момент. Ако имах достатъчно кураж, щях да отида в полицейското управление и да им разкажа истината. Казах си, че все още имам някакъв малък шанс да се измъкна, ако действам много бързо. Трябваше да се отърва от куфара. Ако ме хванеха с него, не виждах как мога да отхвърля обвинението.
Вдигнах куфара и напуснах дрогерията. С бързи стъпки се отправих към централната автогара и влязох в гардероба за багаж.