Не познавах никого. Трябваше да имам адвокат.
— Добре, съгласен съм.
— О’кей, ще му се обадя да дойде веднага тук — каза Мадъкс. — Той е добър, но не мисля, че ще може да те спаси. Мисля, че никой не може да те отърве. Поне можеш да си сигурен, че ще опита. — Мадъкс стана и се запъти към вратата.
— Е, сбогом. Няма да ти пожелавам всичко хубаво. Смятам, че не го заслужаваш.
Заслушах се в стъпките му, които заглъхнаха по коридора.
След около минута Бромуич влезе в стаята с двама детективи.
Когато се вгледах в суровите, безпощадни очи, разбрах, че това е началото на края ми.