— Ама ти си съвсем побъркан! — изрева Соли. — На това работа ли му казваш? Кой иска да е шофьор, освен някой откачен? Знаеш ли как се отнасят с шофьорите в този град? Все едно че имаш верига с топка на крака си. Трябва да си изпаднал в делириум, за да се хванеш на тази работа.
— Почти се бях отказал, но тъй се случи, че видях съпругата на боса.
— Съпругата му ли? — Изражението на Соли се промени. Той заприлича на ловно куче, когато господарят му се прицелва. Най-важното нещо в живота на Соли след парите са жените.
— Повръща ми се от вас мъжете — каза Патси и стана. — Отивам до тоалетната. Моля те, спести ми гадните подробности, преди да се върна.
Соли се опита да я плесне отзад, но беше правил това толкова често, че за нея не представляваше трудност да си врътне опашката извън обсега на ръцете му.
Когато тя затвори вратата, Соли извади две цигари, търкулна едната по бюрото към мене и ми предложи огънче.
— Какво искаш да кажеш с това за съпругата? — запита той.
— Хубава е — описах аз с ръце формите и във въздуха. — Много сочна, с медночервена коса, зелени очи и с фигура като реклама за сутиени. Не виждам защо да не се хвана на работа около нея, когато ми предлагат такава възможност. А освен сексуалния интерес карам кремавосин ролс — голям и скъп колкото крайцер. Това не е ли по-добре от нашата скапана работа?
— Тъй ми изглежда — каза Соли замислено. — Не искат ли иконом? Мога да си говоря с червенокосата, докато караш съпруга и на работа.
— Не искат никой друг, освен мене — ухилих се аз.
— Ама сериозно, Глин, докъде ще стигнеш? Шофьорлъкът не е начин на живот за един издигащ се като тебе мъж.
— До къде ще стигна с твойта работа, ми кажи?
— Ако работиш сериозно и осигуриш някакви сделки, мога да те направя и съдружник по-нататък — каза Соли и се усмихна самодоволно. — Ти не си лошо момче, само дето си ужасно мързелив.
Аз се разсмях.
— Представи си от кого го чувам.
Соли тръсна пепел на килима, вдигна краката си на бюрото и махна с ръка.
— Коя всъщност е тази важна клечка?
— Казва се Ърл Дестър.
Единствената причина, заради която разправях на Соли тези глупости, беше, че той познаваше почти всички големи имена в Холивуд. Аз още събирах информация, но не можех да питам открито Соли, освен ако не исках да си платя.
Усмивката му изчезна и той се вторачи в мене.
— Дестър? Да не би да искаш да кажеш Дестър от „Пасифик?“
— Разбира се, че него имам предвид. Кой друг мислиш?
— Пресвети боже!
— Познаваш ли го?
— Дали го познавам? Тоя пияница! Аз много внимавам с кого се събирам. Ама наистина, Глин, ти съвсем си откачил. Слушай, тоя приятел е изпята песен. След два-три месеца ще бъде или напълно фалирал, или с дупка в главата. Ърл Дестър! Боже мой!
Престорих се на объркан.
— Ти не би ме излъгал, нали Джак?
— Слушай, тоя приятел е нещо повече от пияница. Той е алкохолик. Никога не е трезвен. Никой не го иска във филмовия бизнес. Договорът му изтича в края на месеца. А пък жена му! Няма да получиш нищо от нея, освен неприятности. Виждал съм я. Хубава е, признавам, но тя е само една хубава форма, в която е обвит айсберг.
— Въпреки всичко си мисля, че мога да свърша нещо и да я поразмекна.
Соли се усмихна подигравателно.
— Сега вече здравата се заблуждаваш. Чувал съм разни неща за тази дамичка. Казват, че тя докарала Дестър до пиянство. И аз щях да почна да пия, ако бях женен за нея и откриех, че е буца лед. Чувал съм, че имало и друг мъж, който се хвърлил през прозореца заради нея. Приятел, много се лъжеш, ако мислиш, че ще можещ да я разтопиш. Нямаш никакъв шанс и ако не искаш да свършиш като съпруга и, най-добре ще е да я зарежеш.
— Каква е била преди да се омъжи за Дестър?
— Не знам. Той я срещнал в Ню Йорк, оженил се за нея и я докарал тука. Няма значение коя е тя. Зарежи я или ще се натопиш до гуша в неприятности.
— Ъхъ, благодаря за съвета, но не можеш ме уплаши — казах аз и бутнах назад стола си. — Ако Дестър се тръшне мъртъв и мисис Дестър ми предложи да се оженя за нея, ще те поканя за кръстник.
— Ега ти бляновете! — възкликна Соли с отвращение. — Стегни се, за бога! Върни се и започни работа. Ще ти кажа какво ще направя: ще увелича твоята част на петнадесет процента. По-справедливо не може и да бъде, нали?
— Заври си я тази част — казах аз весело. — Оставам с Дестър, докато се разори. Дотогава ще съм съвсем обучен и ще помоля Сам Голдуин за работа.
Соли повдигна рамене и разпери ръце.
— Хубаво де, откачен си, но както и да е. Когато се умориш от тази работа, върни се при мене. Ще ти пазя мястото.
— Единствената причина, заради която ще ми пазиш мястото, Соли, е защото знаеш дяволски добре, че няма да намериш някой друг будала. Чао. Не ме поздравявай, когато ме видиш в ролса. Аз също трябва да внимавам с познатите си.