Доктор Трейгър не каза нито дума, само гледа дълго време усмивката на Ева Едем. Не, това не беше нейната усмивка — най-странното нещо, което му беше хрумвало някога, а на някого другиго: спокойна, невинна, съвършено ангелска и прекалено чиста. Това наистина бе усмивка, помисли си той, на десетгодишно момиченце, изписана на лицето на една тридесет и три годишна жена, преживяла какво ли не. И пак си помисли" „хебефрения“, после — „шизофрения“ и „начало на кататония“.
— Ти каза, че си се срещнала с професор Ларок чрез Уоли Редмънд. Знаеш ли как да го намериш?
— Не, всъщност той ме намира. — Ева Едем се разсмя. — Праща ми всичко, което поискам, докторе.
Тя наистина е отишла твърде далеч, реши Трейгър. Но той трябваше да упорства.
— Когато си купи този сън, както ти казваш, какво точно се случи?
— Нищо особено. Уоли доведе професора тук, в къщата, естествено направо в спалнята ми. После си отиде. Професорът ми говори. Аз му написах чек и той ми даде съня. Защо питаш?
— Ти продължаваш да повтаряш „той ми даде този сън“. Какво означава това? — Трейгър се наведе към нея. Завладя го силно подозрение. — Помоли ли те той да легнеш, както аз те карам да правиш?
— Да. Точно така.
— И ти говореше?
— Да. Как се досети?
— И продължи да ти говори, докато ти заспа?
— Аз… аз… мисля, че беше така, във всеки случай заспах и когато се събудих, той си беше отишъл.
— Аха.
— Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че си била хипнотизирана, скъпа моя. Хипнотизирана от един хитър шарлатанин, който ти е продал няколко мига от предварително скалъпена историйка в замяна на десет хиляди долара.
— Но това не е вярно! — детската усмивка на Ева Едем се превърна в детско цупене. — Това си беше истинско. За съня искам да кажа. То се случи!
— „Случи се“?
— Разбира се. Още ли не ти е станало ясно? Сънят се случи! Не беше както при останалите сънища. Искам да кажа, че можех да чувствам, да чувам, да виждам и дори да опипвам и да усещам вкус. Само че това не бях аз. Беше онова малко момиченце, Алиса. Аз бях Алиса. Ето защо си струваше! Разбра ли най-после? Това е същото, за което ми каза Уоли. Случилото се в съня беше действително. Човек отива там, той е някой друг.
— Хипнотизъм — промърмори докторът.
Ева Едем пусна заека.
— Добре де — каза тя. — Мога да го докажа.
Тя се отправи към голямото легло, достатъчно да побере шест души, както се споменаваше в един доста хаплив репортаж.
— Не възнамерявах да ти го показвам — призна си тя. — Но може би така е най-добре.
Ева Едем пъхна ръка под възглавницата и извади малък предмет, който блещукаше на светлината.
— Намерих това в ръката си, когато се събудих — заяви тя. — Погледни го.
ТРейгър го разгледа. Беше малка бутилка с бял етикет. Той я разклати и откри, че е пълна до половината с безцветна прозрачна течност. На етикета с ръкописни букви пишеше просто: „Изпий ме“.
— Доказателство, хм… — замислено изрече той. — Държеше го в ръка, когато се събуди ли?
— Естествено. Донесла съм го от съня.
Докторът се разсмя.
— Ти си била хипнотизирана. И преди да се измъкне с откраднатото — по точно не би могло да се каже, като се има предвид чекът за десет хиляди долара, — професор Ларок просто е поставил това нещо в ръката ти, докато си спяла. Това е моята интерпретация на твоето доказателство.
Той пъхна малкото шишенце в джоба си.
— С твое позволение ще го взема — й каза. — А сега ще те помоля да бъдеш търпелива през следващите двадесет и четири часа. Не прави никакви изявления, че ще напускаш студиото, преди да съм се върнал. Мисля, че ще успея да изясня всичко, така че да бъдеш удовлетворена.
— Но аз съм удовлетворена! — възкликна Ева. — Няма какво да се изяснява. А и не искам.
— Моля те единствено — отсече докторът авторитетно — през следващите двадесет и четири часа да бъдеш спокойна. Аз ще се върна тук по същото време. А ти между другото се опитай да забравиш всичко това. И не казвай на никого!
— Почакайте малко, докторе…
Но Трейгър вече си беше тръгнал. Ева Едем се намръщи за миг, след това потъна в шезлонга. Заекът изскочи иззад стола и тя го гушна отново. Погали нежно дългите му уши и малкото създание заспа. Очите на Ева веднага се затвориха и тя потъна в сън. И детската усмивка се върна на лицето й.