Шели Кинг
Всичко започна в книжарничката на Хюго
Къде човешката природа е по-слаба,
отколкото в книжарницата?
Хенри Уорд Бийчър
Констънс беше възприела гледището на
младите, според което моментът,
в който живеела, е всичко.
А моментите вървят един след друг,
без да зависят непременно един от друг[1]
Д. X. Лорънс, „Любовникът на лейди Чатърли"
1
Любовта намира за нас това,
което не знаем, че търсим.
Хенри
Книгите не променят живота на хората, поне не както всички си мислят. Да четеш „Острието на бръснача“[2], докато пътуваш в първа класа към някой курорт за медитация, или пък „Чай в пустинята“[3] по време на поход след развода ти, за да видиш какво е останало от снеговете на Килиманджаро, няма да те направи по-просветен отколкото въртенето в огромните чаши в Дисниленд. Съжалявам, но това е истината. И старите книги тук във „Водното конче“ не са по-просмукани с мъдрост, отколкото неотваряните нови книги в „Аполо — книги и музика“. Нашите книги са просто по-евтини и по-оръфани. Но хората продължават да идват тук. Продължават да ме питат за еликсирите с подвързия и думи, които да облекчат разочарованията им и да възпламенят угасналите им страсти. Идват, защото вярват, че една книга е променила живота ми. Нито един от тях не разбира. Не книгата промени живота ми.
Връщайки се назад, ми е трудно да посоча точния момент, когато започна всичко. Може би е денят, в който ме уволниха от „Аргонет“, или пък от запознанството ми с Хюго, или може би още по-рано, когато напуснах Южна Каролина и се преместих в Силициевата долина. Предполагам обаче, че истината е, че всичко започна онзи петък следобед, когато с Хюго седяхме на двете кресла без пружини, разположени на скърцащата дървена платформа до витрината на „Водното конче — книжарница за стари книги“. Книжарницата беше на улица „Кастро“ в Маунтин Вю в сърцето на Силициевата долина. Минувачите, облечени в тениски с баджове на Google, Yahoo и Intuit, виждаха един оплешивяващ мъж, с коса, вързана на опашка, да чете оръфано издание на първия роман от поредицата „Уейвърли[4]. Това беше Хюго, който седеше до мен — 34-годишна жена. Косата ми имаше крещяща нужда от боядисване, бях облечена в тениска с дупки на рок бандата Rush и дънки, които ми бяха отеснели, защото бях напълняла, след като ме уволниха. Беше странно място за седене — на показ пред Бог и всички хора. Но също така беше и единственото място във „Водното конче“, където можеха да се поберат две кресла. Кълна се, че навсякъде другаде имаше място само за книги.
Лятото на 2009 г. беше различно от лятото на 2001 г. в Силициевата долина, когато вайкащи се зомбита от умрели дотком компании кръстосваха района. Този път не фалираха фирми. Те просто уволниха половината си служители, като им предложиха „принудително напускане на работното място“, за да могат да „преследват нови възможности“. Аз пък се криех във „Водното конче — книжарница за стари книги“, четях исторически любовни романи и чаках следващата голяма възможност. Не ми беше за първи път.
Бяха минали шест месеца, откакто „Аргонет“ премести бизнеса си и работното ми място в Индия. Отказах се да ходя на педикюр, да ям навън, а най-накрая трябваше да се откажа и от кабелната телевизия. Хюго ми каза, че просто изчаквам Вселената да ми изпрати нови приключения, каквито не можех да си представя дори. Майка ми ми казваше, че се мотая безцелно.
Четях „Непокорната“ — един от многото любовни романи, които бях намерила из рафтовете на „Водното конче“ тази седмица. Другите бяха: „Изкуплението“, „Разбойникът“ и „Измамата на кралицата на пиратите“. Чиклит романите с коктейли и високи токчета на кориците не бяха за мен. Аз исках да чета за дръзки авантюристи — мъже с широки рамене и мускулести тела и жени с разголени деколтета и корсажи. Предполагам, че в този смисъл бях старомодна.
Когато пристигнах онази сутрин, взех „Непокорната“ от един пълен с книги кашон близо до тезгяха. Надписът гласеше:,Любовни романи, 2 долара комплекта“. На корицата на книгата имаше поразително красива червенокоса жена с гърди, преливащи от деколтето на рокля от епохата на кралица Елизабет. На заден план се виждаше мъж, гол до кръста, с прическа тип „Бон Джоуви от 1986 г.“, който я гледаше заплашително. Или пък страстно? Кълна се — понякога не можех да разбера кое от двете.
1
Превод Иван Шекерджиев. Д. X. Лорънс, „Любовникът на лейди Чатърли“. Изд. „Инфомедия Груп“; София, 2012 г. — Б. пр.
2
Роман от Съмърсет Моъм, София, Силви-АРТ, 1993, прев. от англ. Иглика Василева. — Б. пр.
3
Роман от Пол Боулс, София, Парадокс, 1993, прев. от англ. Димитър Коцев (Шо-шо). — Б. пр.