Докато Дизи не спираше да говори и да твърди, че мините са метафора за задушаващото отчаяние да имаш лош главен изпълнителен директор, аз бръкнах в чантата си и извадих книгата. В бележките имаше каква ли не информация за романа. Не съм сигурна, че ЧКАЖМСД щяха да харесат Хенри и Катрин, но пък бях абсолютно сигурна, че и Хенри и Катрин не биха одобрили ЧКАЖМСД. Те обичаха тази книга.
Знаеш ли, че първоначалното заглавие е било „Нежност“? Харесва ми колко е нежна любовта им. Особено писмото на Мелърс в края. „Ако можех да спя с ръце, обвити около теб, мастилото щеше да си остане в мастилницата. “
Хенри
Хенри, какъв непоправим романтик си. „Нежност“ въобще не отива на този роман. Това е книга за страстта. Тя сменя кожата си. Ражда се наново чрез желанието. Това е роман за страхотен секс и какво ти дава това изживяване.
Катрин
— И така, по-късно, когато…
— Дизи, извинявай, може ли да те прекъсна за момент?
Дизи рязко спря да говори и ме изгледа кръвнишки, а останалите от групата ме зяпнаха, все едно току-що ми беше израснала втора глава. Ави ме погледна любезно. Задържах погледа й за няколко секунди, намигнах й и й се усмихнах, когато видях изненадата й. Щях да спася това събиране за Ави Нараян.
— Мисля, че всичко, което казахте досега е много точно — започнах аз, — освен че не обсъждаме това, което би трябвало да обсъждаме. Никой не говори за секса. Добрият стар секс на открито и сред природата, сексът пред очите на Бог и всички хора.
Винените чаши замръзнаха във въздуха. Ави едва не се задави с чая си. Бях приковала вниманието им. Почувствах погледа на Дизи, който ме караше да млъкна. Не смеех да се обърна и да го погледна. Сърцето ми препускаше като хиперактивен третокласник, който не си е взел риталина.
— Седя тук и ви слушам — продължих аз. — Толкова съм впечатлена от всички интелигентни и смислени мнения. И не мога да не се съглася, с която и да е забележка за обществото и социалния ред и мястото на книгата в литературната история. Но не вярвам, че някой чете този роман заради това, не мислите ли? А заради секса. Не мисля, че хората са били много обезпокоени за социалния ред, когато са я забранили. Забранили са я заради секса.
Погледнах отново бележката на Катрин. Сложих ръка върху нея, все едно да я предпазя от плагиатството, което щях да извърша.
— Става дума за това как човек сменя кожата си и се ражда наново чрез желанието. Не знам какво мислите вие, но аз смятам, че това означава много. А вие?
Стаята беше притихнала. Никой обаче не гледаше към мен. Гледаха към Ави, за да им даде знак.
— Това е прекрасно и проницателно наблюдение, Маги — каза Ави. — Благодаря ти. Това беше перфектното въведение към въпросите, които бих искала да задам на групата.
Обърнах се да погледна Дизи, който едва се удържаше да не се разсмее с глас. Кракът му подскачаше като пневматичен чук от усилието, а усмивката на лицето му заплашваше всеки момент да се превърне в луд кикот.
Точно както преди да започне обсъждането, и сега Ави се протегна и постави ръка върху моята. И се усмихваше. Почувствах се като миропомазана. Индийската богиня на ЧКАЖМСД ме благослови и прие дара ми. Щях да водя просветен живот, изпълнен с добро, и да продължа с четенето на класики.
Ави зададе въпроси на групата, а отговорите бяха по-положителни този път. Едно нещо трябва да им се признае на ЧКАЖМСД. Променяха добре траекторията си според условията на пазара.
След срещата Ави ме поведе из стаята, като ме представяше на членовете, които вече нямаха нищо против да говорят с мен. Всяка моя дума предизвикваше изблици смях и аз отново се носех по течението на безметежния живот. Беше минало много време от последното ми подобно преживяване и имах чувството, че отново е Коледа. А най-хубавото беше, че бях успяла да забравя някъде чашата си с чай от кора на дърво.
Когато се отвори възможност, Дизи ме сръчка и ме поведе към бара.
— Леле, триста дяволи и прасе! — възкликна той. — Нямам представа какво е имало в този чай, но, леле, боже! Тя те обича. Всички те обичат.