После спря и се наведе към мен.
— Знаеш ли на какво ми напомня това? Помниш ли онази среща с „Майкрософт“, когато започнаха да задават всички онези въпроси за изследвания на потребителите, а аз си нямах представа какво имат предвид? После ти започна да им обясняваш за това и онова изследване. Те благоговееха пред теб. После, когато влязохме в асансьора, ти се обърна към мен и каза: „Сега ще трябва да отида и да намеря някакви изследвания, които подкрепят всичките неща, които току-що си измислих“.
Ударих го в стомаха, за да млъкне.
— Това е най-якият ден — възкликна Дизи и изпи на един дъх виното си.
Имах усещането, че ще ми се наложи аз да карам колата на връщане.
Сръчках го да отиде при приятелките си от бара, защото Ави се беше насочила към нас.
— Маги, защо си тук? — попита Ави и ми наля чаша каберне.
— За да ти се подмажа и да си върна работата.
Ави се разсмя. Право в целта.
— Защо искаш да се върнеш на старата си работа? — попита тя. — Защо не продължиш напред? Това правят хората в долината.
Все още си мислех за онзи епизод с „Майкрософт“. Помнех какво беше усещането: гладът за големи сделки и вярата, че можеш да постигнеш всичко.
— Аз създадох компанията — аз, Дизи и няколко спонсори ангели. Познавам софтуера по-добре от всеки друг, дори по-добре от хората, които го написаха. Те знаят как работят отделните части, но не знаят как действа и мисли целият звяр. Попитай който и да е програмист. Такива всемогъщи потребители като мен са безценни. А и клиентите ме харесват. Това, което направих току-що в дневната ти? Мога да правя същото всеки ден от седмицата, в която и да е конферентна зала.
Ави си наля вино и отпи.
— Дизи не спря да говори за теб, докато най-накрая не успя да те вкара в клуба. Сега виждам защо. Кажи ми, с какво се занимаваш след промените в „Аргонет“?
Промените. Колко любезен начин да се опише разрушеният ми живот. Оставих настрана обаче раздразнението си и бързо се опитах да измисля отговор.
— Консултирам безплатно една книжарничка за стари книги на моя съсед.
(Пилея си времето във „Водното конче“ и се уча как да описвам интимните части на мъжа по хиляди нови начини.)
— Продажбите не са много добри напоследък заради спадовете в местната икономика.
(Никой не се интересува от „Водното конче“ заради „Аполо“ срещу него.)
— Работя с него, за да подобрим продажбите.
(Седя си в прашасалото кресло зад витрината и чета долнопробни романчета.)
— Колко интересно. Какви са идеите ти?
Идеи? Не смятах, че местенето на кутиите, които Джейсън оставя из книжарницата, все едно са провизии, пуснати от самолет, минава за идея. Отново се замислих за Хенри и Катрин.
— Не е просто книжарница, а цяла мистерия — казах аз.
Устните ми се движеха по собствена воля без много мисъл.
Но бележките на Хенри и Катрин бяха като мелодия, която не можех да избия от ума си.
— Никога не знаеш какво ще откриеш. „Аполо“ е предвидим, като подредено подразделение. „Водното конче“ обаче е като да си в средновековен град без карта. Зад всеки ъгъл се крие нещо неочаквано.
Тя се усмихна, бръкна в джоба на роклята си и извади визитна картичка.
— Бих искала да чуя повече за работата ти в тази твоя книжарничка — каза тя, докато пишеше някакъв телефонен номер на гърба на визитката. — И очаквам да те видя заедно с Дизи на следващата ни среща. Харесвам куража ти. Много е жалко, че „Аргонет“ те е изгубил. Но ще бъда много впечатлена, ако успееш да превърнеш книжарница за стари книги в доходоносен бизнес при тази икономика. Обичам да помагам на хора, които ме впечатляват.
Подаде ми визитката си и ми каза да й се обаждам вкъщи, когато реша. После ме остави сама с чашата вино в ръка и със сърцето ми, което щеше да изскочи от гърдите. Направих го. Да вървят по дяволите мотивационните писма и кратките резюмета. В ръката си държах златен билет. Скоро щях да си върна суперменското наметало.
Краката ми се бяха схванали, когато оставих лаптопа си до мен на леглото и се опитах да стана. Чувствах се страхотно след срещата на ЧКАЖМСД. Двете нощи подред без сън вече ми се отразяваха и най-накрая се предадох на зазоряване в неделя. Останах под завивките през целия ден и изпаднах в дълбок сън, какъвто идва само през деня, когато не го искаш. Сега тъкмо минаваше полунощ. Мислех, че ще се чувствам по-добре след толкова много почивка. Но все още усещах странен прилив на адреналин, който се надигаше в мрака.