Разбира се, четях и други книги. Четях много книги от почти всеки жанр, който можете да си представите. Но най-много обичах любовните романи. Има нещо толкова успокоително в това да разбереш цялата история само като погледнеш корицата. Първо, има политическа интрига, която да държи героя и героинята разделени. После, конфликт на лоялност, закоравели сърца, а може да има и принудителен, но икономически изгоден годеж с физически и морално отблъскващ ухажор. Следват няколко срещи, препятствия, докато най-накрая се намерят в капана на пещера, плевня или в колибата на някой овчар по време на силна буря и разбира се — издути панталони, розови зърна и прастария ритъм, стар колкото любовта. Не е Шекспир, но със сигурност е по-добро занимание през следобедните часове от ровене из Linkedln.
Бях стигнала до решаващ дуел, когато видях собственичката на магазинчето за картички на една пряка от книжарницата да спира пред витрината. Усмихна се на Хюго и почука на стъклото, но той не помръдна. Сръчках го. Той забеляза жената, усмихна се и й изпрати въздушна целувка.
— Тя знае ли, че ще готвиш сепия а ла Хюго тази вечер за агентката по недвижими имоти, която беше тук преди малко? — попитах го аз.
— Маги, когато станеш на моите години, ще разбереш, че незнанието често действа освобождаващо — отвърна той и продължи да чете книгата на сър Уолтър Скот, която подпираше на издутия си корем над колана, разхлабен, след като яде китайско за обяд.
Винаги ходеше облечен с дънки и износени памучни блузи с навити ръкави. Наближаваше шейсетте, четеше с очила с черни рамки, които го правеха да изглежда като директор на някое затънтено училище пансион, където пращат децата от английските романи. Господин Чипс в Биркенстокс.
Продължих да чета „Непокорната“. „Водното конче“ ми предоставяше постоянен запас от любовни романи. Намирах ги навсякъде: пъхнати между ръководство за собствениците на „Плимут Валиант“ от 1961 г. и книга за тантричен секс. Или пък под тезгяха в предната част на книжарницата до дървената кутия за рецепти, където Хюго държеше картотеката, за да следи кои книги са заменили неговите клиенти. Или в лавината от книги, предизвикана от Грендел, котката във „Водното конче“, която вече не маневрираше между рафтовете толкова успешно, колкото преди. Рафтовете в книжарницата образуваха лабиринт от няколко коридора под формата на буквата L, виещи се като раковините, които събирах по плажовете на Каролина като дете. Човек можеше с часове, дори с дни, да търси из лавиците някоя определена книга. Обикновено беше много по-лесно да вземеш, каквото намериш, вместо да се опитваш да откриеш това, което търсиш.
Поглъщах без проблем по два-три любовни романа на ден. Когато стигнех до последната страница на някоя книга, усещах наркоманската възбуда — Светият Граал, който всеки програмист иска геймърите да достигнат, както когато изпълниш без грешка Sudden Death, докато играеш Guitar Неro или пък получиш ягодовата крава във FarmVille. „Най-накрая, казва си наркоманът във вас. Най-накрая го направих. Сега мога да спра и да отделя няколко часа за разрешаването на световните проблеми.“ Обаче не го правите. Има още симулации на китари, на които да свирите, или пък неонов кокошарник, който да купите, или, в моя случай, още един пират, когото да съблазня, а какво в реалния живот може да се сравни с това?
Тази ми пристрастеност подлудяваше последния ми приятел. За Брайън, iOS програмист и създател на програма за обработване на изображения на баркодове, която ъплоудваше информацията за хранителните качества на пакетираната храна и която беше продал за купища пари на няколко различни приложения за диети, любовните романи имаха толкова смисъл, колкото плейстейшън за едно колибри.
— Трябва да ти стане навик всеки ден да се стремиш към успех — казваше ми той. — Да си намериш работа, е твоето ново занимание.
Заради това ми беше трудно да му кажа, че търся спасение от „новото си занимание“ във „Водното конче“. Така че не му казвах. След това правехме секс. Почти невъзможно е за един мъж да се съсредоточи достатъчно, за да изтъкне грешките ти по отношение на организационните ти способности, когато сте в хоризонтално положение. Бяхме от две години заедно, когато той се премести в Остин преди няколко месеца и дори не предложи да отида с него. Беше приятен мъж. Винаги се намират приятни мъже. Но никой не идва в Силициевата долина, за да търси любовта.