Облякох анцуг и тениска, обух се и излязох навън с книгата. Както винаги Хюго беше в задния двор, седеше под големия чадър с кръстосани крака, вдигнати на масата, пушеше ръчно свита пура и издухваше сребристи облаци дим. Беше се надвесил над кръстословицата в „Ню Йорк Таймс“ и си светеше с лампичка, завързана на челото му, все едно по-късно през нощта щеше да ходи в някоя мина за руда. Компания му правеше някакъв мъж, когото бях виждала да купува наръчници за стари велосипеди в книжарницата. Той също беше вдигнал крака на масата и държеше в едната си ръка пура.
Когато се приближих, Хюго вдигна очи от кръстословицата и ме заслепи с челника.
— Моята прасковка от Джорджия.
— От Южна Каролина съм, нали знаеш?
— Каква е разликата? Добре де. Шест букви. Мечката от Алабама.
— Бриант, дивако.
— Алабама има мечка, която се казва Бриант? За какво ми е?
— Бил е треньор по ръгби — каза приятелят на Хюго. — През шейсетте. Наричали са го Мечката.
— Наистина? — попита Хюго. — Никога не съм чувал за него.
Приятелят на Хюго се ухили, като стисна със зъби пурата.
Въпреки че седеше, предположих, че е малко по-висок от мен. Кожата му беше с цвят на индийско орехче, а тъмната му коса падаше на малки къдрици до раменете му. Беше облечен в ленена риза с цвят на шафран, която беше излиняла и омекнала от годините носене. Беше с протъркани дънки и зелени джапанки и забелязах малки туфички черни косми по краката му и на палците. Усмивката му ме накара да се почувствам неловко, защото не бях със сутиен.
— Как е възможно — попита той — индиецът и мацката да знаят за ръгбито повече от теб?
— Имате невероятен късмет, предполагам — Хюго се обърна към мен. — Нали познаваш Раджит?
— Мери, нали така? — попита Раджит.
— Маги — отвърнах аз и седнах на стола до Хюго.
— Искаш ли?
Раджит се протегна през масата и ми предложи кожена кутийка, в която имаше три пури. Взех една и я доближих до носа си — тютюнът миришеше сладко. Последния път пуших пура вечерта, когато получихме първото финансиране от „Уондър Фиш“ и Дизи заведе цялата фирма в „Ла Бодегита дел Медио“ в Пало Алто. Изпих прекалено много мохито и завърших вечерта върху един системен програмист от PayPal на кожено канапе в хумидорната стая в задната част на заведението, като си подавахме пурата напред-назад и Дизи не спираше да говори как животът ни ще се промени от този ден нататък. Говореше за ценностна позиция, възвръщаемост на инвестициите и нови парадигми. Не ме интересуваше. Пиехме малцово уиски, топло и греховно, все едно го бяхме откраднали от шкафа с алкохол на баща ми, а аз отпивах и потъвах в топлата завивка на сигурното бъдеще, което обрисуваше Дизи.
Раджит ми подаде нож за пури. Отрязах края и се надвесих над масата, докато той ми подаваше огънче. Поставих ръка върху неговата, за да не мърда, и завъртях пурата, за да се запали равномерно. Погледнах го, а той вместо да гледа запалката, гледаше мен.
— Харесва ли ти? — попита той.
Кимнах, облегнах се назад, като издишах, и усетих как димът с вкус на пръст погъделичка гърлото ми. Притиснах до гърдите си „Лейди Чатърли“ и тайните любовници.
— Хюго, имам идея — казах аз.
— Решила си да станеш морски тюлен — отвърна той, като пишеше по кръстословицата. — Не, не, сетих се. Ще заминеш за Непал и ще гледаш стадо якове.
— Почти. Мисля да се опитам да превърна „Водното конче“ в доходоносен бизнес. Безплатно, разбира се.
Хюго вдигна поглед от кръстословицата и изключи челника си. С периферното си зрение забелязах, че Раджит едва се удържа да не се разсмее.
— Ами, значи няма да опитам масло от як. Защо искаш да съсипеш прекрасния ми недоходоносен бизнес?
Разказах му за Ави и събирането на читателския клуб. Той слушаше, кимаше и изглеждаше толкова сериозен, колкото когато проверяваше дали е свеж джинджифила на китайския пазар по-надолу по улицата. Надявах се Хюго да разбере чудатия ми план. Той никога не беше вършил нещо по общоприетия начин. На деветнайсет беше напуснал семейната ферма в Айдахо с копие на „По пътя“ под мишница, все едно романът беше туристически гид на контракултурата, и така стигнал до Сан Франциско на стоп. Скоро обаче напуснал евтиния хотел на улица „Хейт“, където бил отседнал. „Сексът и дрогата бяха точно както ги рекламираха, сподели ми веднъж той, но личната хигиена не съществуваше.“ Така че се навъртал из доковете в града във военноморско яке, разтоварвал кораби и четял Джек Лондон, докато не последвал някаква блондинка през моста на Залива до Бъркли. Там пък последвал някаква бивша гимназиална кралица на бала от Тексас на студентските скамейки по физика, а след това активистка от азиатски произход в курса по политически науки. След години на ходене след жени из двора на университета, той имал няколко дипломи, включително магистърска степен по математика и по сравнителни религиозни науки. Имал няколко патента и участвал в програми на Le Cordon Bleu в три държави. И сега беше собственик на книжарница за стари книги.