— Значи тази твоя идея да направиш книжарницата доходоносна, е само временна? — попита той.
— След като отново ме наемат на работа, можеш спокойно да се върнеш към губенето на пари.
— Имам по-добра идея — каза Хюго и отново си дръпна от пурата.
— Включва ли кристали и жертвоприношение на малко животно? — попита Раджит.
— Малко животно? Какво говориш? Аз съм будист.
— Ти си будист, който увива аспержи в прошуто — отвърнах аз.
— Защо не зарежеш света на стартъпите и не започнеш работа при мен в книжарницата? Тогава няма да ти се налага да се притесняваш за доходи и тем подобни. Просто ще си прекарваш времето, както досега. Изглеждаш щастлива, когато си в книжарницата.
През съзнателния си живот осъзнавах способността си да разочаровам хората. Вместо да кажа на майка ми, че не искам да стана член на нейното сестринско общество в университета, аз й казах преди партито, че съм се уплашила. По същия начин не знаех как да кажа на Хюго, че предпочитам компанията на клиентите на „Аргонет“, облечени в дрехи на „Джей Крю“, които искаха да мислят извън рамките, след като направеха GAP анализ, за да установят най-успешните практики за най-добри резултати, даващи преимущество на ресурсите им за по-задоволително и стратегически приемливо изпълнение. Не знаех как да му кажа, че за мен щеше да е провал, ако започна работа във „Водното конче“ и трябва да се занимавам с хора, които се ядосваха, ако в книжарницата нямаше копие на „Наръчникът на Лари за по-добри възли“. А също така имаше и някои много странни същества. Онзи ден един малък човек с вид на стара спаружена стафида, облечена в камуфлажни дрехи, ми каза, че по съвет на местния магьосник от улица „Вила“ бил инвестирал във фирма за импланти за пениси. Продал всичките си акции и инвестирал всичко в компанията.
— Забрави за високите технологии и недвижимите имоти — каза ми той. — Винаги инвестирай в технологии за по-добро сексуално представяне. Тези акции никога не се сриват.
Не исках да прекарвам дните си така.
— Хюго, аз…
Той ме хвана за ръката и я целуна бързо и жизнерадостно, като ме спаси от неудобството да му отговоря. Беше единственият ми познат човек, който можеше да се измъкне с такъв евтин номер. Също така единствено него, изглежда, не можех да разочаровам и заради това най-много ме притесняваше да не го разочаровам.
— Може да промениш решението си — каза Хюго. — Междувременно, имаш разрешението ми да правиш каквото поискаш във „Водното конче“.
Изправи се и протегна ръце над главата си.
— Но започни от утре. Ела по-късно през деня.
Докато се качваше по стълбите към дома си, аз си помислих, че Раджит също ще си тръгне. Но той се настани по-удобно в стола си и ми се усмихна все едно знаеше нещо, което аз не знаех.
— Винаги съм харесвал този роман — каза той и кимна към книгата, която все още притисках към гърдите си. — Знаеше ли, че първоначалното заглавие на Лорънс е било „Нежност“?
Не успях да се въздържа и се засмях, като се сетих за предния ден и изпълнението ми в читателския клуб. Засмях се, защото той сигурно помнеше тази подробност от някой курс по литература през първата си година в университета и го беше запомнил сред другите такива любопитни факти, за да впечатлява жените, които среща в малките часове на нощта. Засмях се, защото беше приятно да пофлиртуваш от време на време. А отдавна не го бях правила.
— Обаче никак не отива на книгата, нали? — казах аз, като се опитвах да си спомня думите на Катрин.