Исках да видя дали ще имат същия ефект върху Раджит, какъвто имаха върху Хенри.
— Това е книга за страстта. Лейди Чатърли сменя кожата си. Тя се преражда чрез желанието.
Той пое дълбоко въздух, докато се усмихваше широко, и аз разбрах, че в тези бележки има магия.
Запалихме по още една пура, взех няколко бири от къщи и двамата пихме и си говорихме глупости, които заместваха философските размисли в малките часове на нощта. Когато бирата свърши, усетих онова желание да го поканя вкъщи, за да пийнем каквото имаше в шкафа с алкохол. За първи път от дълго време се чувствах млада и вечна.
Обаче после си спомних купчината съдове в мивката, мръсната вана и копията на си вито ми, разпилени по пода на дневната. Освен това обаче можех да усетя и болката от разбитото си сърце, която щеше да последва след няколко месеца. Раджит носеше неприятности. Вероятно от най-хубавите. Не, беше станало време да се прибирам.
Протегнах ръка за довиждане и стомахът ми се преобърна, когато той я задържа малко повече от необходимото.
— Радвам се, че те срещнах, Маги — каза той.
После изчезна в нощта, а аз все още усещах допира на пръстите му върху ръката си.
3
Установяваме се все повече и повече и заживяваме спокойно, като си казваме, че сме практични. Но не сме. Ние сме просто страхливци.
Хенри
Всичко започна във „Водното конче“…
Това беше перфектното заглавие. Интрига? Има. Обещание за увлекателна история? Има. Името на бизнеса? Има го. Да, хората щяха да кликнат, за да посетят сайта. А после щяха да дойдат във „Водното конче“ и да намерят своето собствено тайнство. Поне това бяха добрите ми намерения, а пътят към ада да върви по дяволите.
Беше полунощ и бях сама в „Съдс енд Сърф“, обществена пералня на няколко преки от къщи, разположена сред редица от малки магазинчета, между които имаше и салвадорски ресторант, фризьорски салон за домашни любимци и цветар, който също така оправяше данъците на виетнамците. Благодарение на безплатния интернет работех тук върху сайта на „Водното конче“ вече от няколко часа, като разтягах мускулите си на компютърен гийк, които не бях ползвала от прекалено дълго време. „Водното конче“ беше като софтуер, който е седял неизползван десетки години и никой не е искал да отдели време, за да го пренапише. Да правиш уебсайт, е, като да поставяш красиви иконки на стара и неефективна програма. Може и да е красиво, но отдолу все още цари хаос, прашасало е и JavaScript-ът се държи буквално на тънки жици.
Нямаше средства за хостинг услуги за уебсайта, така че бях съвсем сама в това. Имах още един компютър вкъщи, така че създадох уебсървър и база данни и ето ме сега в „Съдс енд Сърф“ — създавах уебсайт със страхотен безплатен софтуер. Регистрирах домейн за десет долара, свалих темплейт с вид на книга и за няколко часа „Водното конче“ вече си имаше уебсайт. Следобеда бях изровила от прахта един скенер, който не бях ползвала от времето на Мас от 1999 г., сканирах бележките на Хенри и Катрин и ги качих в сайта. Докато гледах работата си на монитора, се зачудих какво биха казали Хенри и Катрин за това, че показвам любовната им история тук. Как бих се чувствала аз, ако бях на мястото на Катрин? Затворих очи и се опитах да се върна във времето, когато мъжете са ходели на бейзболни мачове с костюми и шапки, а жените са носели ръкавици и малки чантички. Опитах се да си представя, че намирам първата бележка на Хенри и вадя химикалка от чантичката си, за да му напиша отговор. Нищо не ми идваше наум. Катрин се изразяваше с думи, каквито нямах в речника си.
Някакво движение отвън на улицата привлече вниманието ми. На уличното осветление се открояваше силует на колело, което изглеждаше като от петдесетте, колело, което Уоли и Бийв биха карали. На кормилото беше завързан фар във формата на ракета, а отпред висеше плетена кошница. Велосипедистът погледна към мен и спря, а аз се притесних. После видях, че е Раджит, и отново се притесних поради съвсем друга причина.
Опря колелото на отворената двойна стъклена врата и пристъпи в огряното от флуоресцентна светлина перално помещение с ръце в джобовете.
— Тъкмо идвам от вас — каза той.
— Хюго има среща тази вечер — отвърнах.
— Агентката за недвижими имоти или дилърката на антики?
Той застана пред пералнята срещу мен и седна върху нея.
19
Герои от американския сериал Leave It to Beaver от края на 50-те и началото на 60-те години на XX век. — Б. пр.