— Не съм сигурна — отвърнах. — Но мисля, че готвеше чийзкейк с тофу този следобед.
— Тогава сигурно е жената, която е професионален голф играч. Мисля, че е веганка.
Беше облечен с избелели дънки, бяла риза с копчета и носеше същите онези зелени джапанки. Виждах движенията на мускулите му под ризата.
— Всъщност исках да видя теб — каза той.
— По това време?
— Будна си, нали така?
— Обаче ти нямаше как да знаеш това.
Завъртя из ръцете си едно листо, което се беше закачило на подметката на зелените му джапанки. Протегнах се и се надявах да изглеждам като човек, който идва тук всяка вечер. Изглежда, че и двамата обмисляхме какво да кажем и какво не.
— Радвам се да те видя — казах аз.
Беше самата истина. Радвах се да го видя. Но той изглеждаше прекалено щастлив от този факт и аз почувствах, че трябва да подкрепя думите си.
— Бих искала да ми кажеш мнението си по един въпрос.
Той ме последва до масата, където лаптопът ми седеше отворен до „Лейди Чатърли“. Раджит се наведе, за да погледне екрана.
— Грешка ли е това? — попитах аз. — Да кача бележките на сайта.
Той ме погледна, все едно искаше да ме попита нещо и поради някаква причина отново се притесних. Беше онова приятно притеснение, когато си насаме с човек, от когото си привлечена, и се страхуваш, че ще каже точно това, което искаш да чуеш, и няма да можеш да се овладееш. Но усетих и нещо друго, тръпки по кожата си, защото всичко можеше да се случи — все едно и най-лекият дъх можеше да събори замъци.
— Никой не знае кои са те — отвърна той. — Анонимно е. А пък ти се опитваш да помогнеш на Хюго и на „Водното конче“.
— Да, но най-вече се опитвам да помогна на себе си.
— Не мисля, че това е нещо лошо.
Отидох до колелото му, за да се отдалеча от него и се качих на кожената седалка. Беше малко висока за мен и се хванах за рамката на вратата, за да запазя равновесие.
— Разбираш ли от колела? — попита той.
— Имах колело с десет скорости в гимназията.
Той ми разказа как го намерил в Craigslist преди няколко месеца, боядисал го с бели линии с четчица за боядисване на хартиени модели на самолети и поръчал гумите специално от eBay.
— С това ли се занимаваш? Реставрираш колела?
— С нищо не се занимавам, ако това питаш. Освен да се мотая наоколо без работа.
— И как е заплащането? — попитах и погледнах надолу към червената като ябълка рамка.
— Ужасно, но пък идва с допълнителния бонус да съм най-голямото разочарование за родителите ми.
Той скочи от пералнята и се насочи към мен. Натиснах с палец звънеца на колелото, все едно не забелязвах Раджит. Звучеше като звънеца в къщата на баба ми. Той обкрачи предната гума и хвана по средата кормилото, за да запазя равновесие. Разказа ми как баща му платил на хиляда души в Индия да се молят за него да влезе в Масачузетския технически университет, как учел здраво в училище и в колежа, как работел къде ли не в Долината, докато не го взели на работа като главен инженер, но бил щастлив само когато карал колелото си към работа и на път към къщи.
— Родителите ми изпращаха снимката ми на свои приятели и се опитваха да ми намерят жена. Сега изпращат сивито ми на фирми, които търсят изпълнителски кадри.
— Значи ще поправяш колела по цял ден, вместо да работиш като инженер?
Той тръгна назад, като дърпаше колелото със себе си по пътеката между пералните и сушилните. Сложих краката си на педалите и се оставих той да ме дърпа.
— Харесва ми да работя с нещо, което мога да пипна. Виж линията на колелото, извивката точно където трябва, за да се задържиш на него и в същото време да се движиш. Това е инженерство, което можеш да докоснеш. Това ми харесва. Не знам дали ще мога да се издържам от това, но засега се чувствам добре.
Прокара ръце по дръжките до края им, където се държах. Въпреки че спря само на няколко сантиметра от ръцете ми и не ме докосваше, аз го усещах.
— Притежава качества, които никой не може да види от пръв поглед. Точно както и „Водното конче“.
Пусна дръжките и отстъпи от колелото.
— Беше ми приятно да те видя, Маги. Кажи на Хюго, че ще мина през книжарницата по-късно тази седмица.
— Ами колелото ти?
Аз все още бях на него.
Той се обърна и сложи ръце в джобовете си, все едно се опитваше да ги задържи там.
— Колелото е за теб.
Безобиден флирт беше едно, но това — съвсем друго. Опитах се да кажа нещо очарователно инфантилно в стила на майка ми или хапливо в стила на Розалинд Ръсел.