— Божичко! — възкликна Джейсън. — Ако отново се повторят събитията от 11 септември и ФБР дойде, за да търси информация дали някой си е купил „Наръчникът на Марта Стюарт как да си направите бомба в домашни условия“, ще ги пратиш по дяволите. Обаче щом тя поиска достъп до информацията, ти й позволяваш?
— Говорим за съвсем различни неща — отвърнах аз. — Ти не отбелязваш какви книги си купуват хората.
— Глупости — каза Джейсън. — Същото е.
— Прав е, Маги — намеси се Хюго.
— Шегуваш се, нали?
— Щеше да е различно, ако работеше тук — продължи Хюго. — Всъщност… — той отиде до касата, извади двайсетачка и ми я подаде.
— Какво е това?
— Надницата ти за последните два часа — отговори ми Хюго.
Робърт се изправи и се пресегна през тезгяха, измъкна двайсетачката от ръката ми и я върна в касата.
— Ще получи чек като Джейсън — каза Робърт, разрови се из бумагите си и ми подаде празна книжка за отбелязване на изработените часове.
Втренчих поглед в нея. Книжка за отбелязване на изработените часове? Не бях попълвала такава книжка, откакто бях работила почасово в колежа.
— Ама аз не съм направила нищо, освен да ти досаждам за книгата. Ще ми платиш за това?
— Джейсън ми досажда по цял ден и аз му плащам.
— Сериозно ли мислиш да й платиш? — попита Джейсън.
— Мисля, че вече го направих — Хюго се облегна на касата и разбърка чая си. — Това ще разреши много проблеми. Все се оплакваш, че Маги прави някакви неща в книжарницата, без да работи тук. Ето, вече работи. И може да прегледа картите на клиентите, без това да предизвика каквито и да било етични дилеми.
Не знам кой от двама ни беше по-обезпокоен от това предложение — аз или Джейсън. Погледнах го — дишаше бързо и учестено, пръстите на мършавите му ръце шаваха, все едно удряха по клавишите на невидимо пиано. Вече усещаше как малко по малко владението му се изплъзва от контрола му. А аз? Какво щях да правя аз тук? Вече ми беше трудно дори да си търся работа, защото постоянно четях любовни романи. Кога щях да намеря време, за да работя?
— Виж, така и така се мотаеш тук през цялото време — каза Хюго. — Бих казал, че нямаш нужда от въвеждащо обучение. Просто изведнъж ще започнеш да оплескваш нещата, точно както Джейсън — прегърна ме и ме притисна до себе си, все едно разбираше в какво разочарование се е превърнал животът ми. — Никой да не се паникьосва. Това е само временно, докато Маги си намери нова работа.
Джейсън поглеждаше невярващо ту мен, ту Хюго. Приближи се до Хюго, извади лъжичката от чашата му, лапна я и я засмука като близалка, а после я пусна обратно в чая. След това трясна кутията с картоните на клиентите на плота при касата и изчезна между купчините книги.
— Изпуснал си юздите на това момче — отбеляза Робърт.
— Ще му мине — отвърна Хюго и погледна нещастно чая си.
Закрачи около касата, докато се чудеше какво да прави с заразената с бацили чаша чай.
— Не приемам подаяния — казах аз. — Ако ще ми плащаш, наистина ще работя.
— Това вече ще е нещо невиждано в книжарницата — отвърна Робърт.
— Хубаво. Прави, каквото мислиш, че си заслужава надницата от десет долара на час — отвърна Хюго. — Вярвам на твоята преценка. Само не сядай на пода. Джейсън е ходил по него с боси крака.
След два часа работа реших, че трябва да се възнаградя с чаша кафе. Отидох до „Къпа Джо“ до книжарничката, където един върлинест тийнейджър се отдели от група с прекалено много татуировки и пиърсинги, заобиколи масите отвън и влезе в кафенето, за да вземе поръчката ми.
Знаех наизуст менюто на „Къпа Джо“, написано с бял тебешир на черна дъска. Имената на напитките за 4 долара бяха като излезли от книга със заклинанията на някоя вещица.
— Мока „Свирепа наслада“? — попита ме хлапето.
Никога не обмислях дълго какво да си поръчам. Бях се отказала от всичко от предишния си живот, освен от това. Но с надница от 10 долара на час преди данъците колко време трябваше да работя само за да си платя моката „Свирепа наслада“?
— Едно късо кафе.
— Чудесно — отвърна той и погледна касата, все едно не можеше да реши на кой полюс на батерията да закачи съединителния проводник.
Стисна очи, прокара ръка по обръснатата си глава, натисна няколко бутона и въздъхна с облекчение, когато се изписа точната сума. Не го винях. Госпожа Калън, собственичката на „Къпа Джо“, беше много взискателна по отношение на работата в кафенето. Докато ръководният стил на Хюго беше под всякаква критика, госпожа Калън държеше всичко да е изрядно.