— Ами, тогава нямаше сайтове за запознанства — отговори Майк № 1.
— И просто ей така започна да си пишеш в някаква книга… — каза Майк № 2, все още с кутията с пирони в ръка.
— С мастилена писалка — добави Джон, който пък вече беше натрупал две купчини книги под счупения рафт, за да не ги държи повече.
— Какво те е прихванало с тази мастилена писалка? — попита Майк № 1.
— … и си се надявал, че някоя красива жена ще ти отговори — допълни Майк № 2.
— И си се представял с друго име — отново се включи Джон.
— Ами, това проработи — отвърна Майк № 1.
— Проработило е за Хенри — натърти Джон.
— Именно — каза Майк № 1.
Цяла седмица идваха мъже във „Водното конче“ и твърдяха, че са Хенри. Всички сякаш имаха едни и същи общи спомени за една дива романтична версия за себе си — след като някой им разбил сърцето, след развод или някое особено добро преживяване с ЛСД — когато са правели такива неща, като да започнат да си пишат в книга с жена, която никога не са виждали.
— 1961 година — каза Джон. — Над първата бележка пише 1961 г. Да не би също така и да си пътувал назад във времето през 70-те.
— Очевидно няма как да помня — отговори Майк № 1.
Продължиха да се разправят, така че поправката на рафта отне три пъти повече време, отколкото щеше да ми отнеме да го направя сама, а аз гледах раздела за самопомощ и се надявах за напътствие.
Това беше вторият ми пълен работен ден във „Водното конче“, но понеже бях прекарвала много време тук, имах чувството, че работя от по-дълго в книжарницата. „Водното конче“ обслужваше различни клиенти, които понякога бяха безкрайно ексцентрични, като герои на Дикенс. Госпожа Миранда например, колкото и широка, толкова висока, изпадна в дива радост, когато Хюго й намери готварската книга, която съпругът й постоянно изхвърляше с надеждата повече да не му се налага да яде същото руло „Стефани“. Имаше и една жена, която разхождаше мопса си в кенгуру, харесваше Джанет Еванович и Иън Макюън и беше започнала да чете Стайнбек по препоръка на Хюго. Имаше и един мъж, който сядаше на малкото ми столче в задната част на книжарницата и четеше купчини партитури все едно бяха романи. Ханк, друг редовен клиент, само миналата сряда купи „Как да спечелим на крабс“, „Културна история на мастурбацията“ и четири романа на Агата Кристи. И, разбира се, Глория, която идваше два пъти седмично с платнената си чанта — във вторниците идваше за мистерии, а в петък — за любовни романи. Винаги плащаше с монети, които държеше в найлонова торбичка. И да не забравя Тоалетната на ЦРУ, които все трябваше да си припомнят един на друг кои книги вече са прочели.
След като Майк, Майк и Джон най-накрая оправиха рафта, аз ги придружих до предната част на книжарницата и записах покупките им в големия кожен тефтер, който Хюго държеше до касата.
— Така, Майк — обърнах се към него, — ако ти си Хенри, тогава къде е била срещата с Катрин, на която я каниш в последната си бележка?
— Това го нямаше в сайта — каза Майк № 1.
— Знам. Не качих тази бележка. Поради точно тази причина.
Майк № 2 и Джон се обърнаха към него и го изгледаха триумфално, но и с надежда в същото време.
— Барът в хотел „Феърмонт“ в Сан Хосе — отговори Майк № 1.
— Приятно четене на книгата на Чери Прийст — усмихнах се аз и му подадох книгите. — Ако срещнеш истинския Хенри, изпрати го при мен.
— Откакто работиш тук, си станала жестока жена, Маги — каза Майк № 1, докато двамата му приятели го бутаха към вратата.
— И точно заради това ме харесваш — извиках след него.
Джейсън изникна от купчините с книги, за да остави една кутия до краката ми и отново изчезна. Доколкото си спомнях, двамата с Хюго не си бяха казали нито дума по повод на възмутеното му напускане. Вчера той просто се върна в книжарницата, награби няколко книги и започна работа оттам, където беше спрял.
Погледнах към Хюго, който беше седнал в креслото си и четеше поредния роман от поредицата „Уейвърли“.
— Извинявай за Джейсън — казах аз.
— Напуска на всеки два-три месеца. Прекарва един ден в „Пайъниър Парк“, чете комикси и чака приятелите му да свършат работа. После се връща тук, защото му е скучно.
„Пайъниър Парк“.
В неделя е първият ден от лятото. Чакай ме в, Пайъниър Парк “ до фонтана в 12 по обед.
Хенри
Стори ми се странно, че срещата между Хенри и Катрин е била на същото място, където Джейсън ходи да се утешава.
Завих наляво покрай биографиите, направих обратен завой покрай история на двайсети век и завих рязко надясно при поезията, за да стигна до любовните романи. По време на първия ми проект по почистване подредих раздела за любовни романи по поджанрове — разкъсани корсажи в исторически любовни романи, книги с коктейл космополитан на корицата в раздела за чиклит, каубои вампири с любовници демони в паранормални любовни романи, а също така има и специален рафт с класики от 80-те от Харолд Робинс и Джаки Колинс. Прекарвах дни в търсене на тези книги из цялата книжарница — зад и между книги за диети, астрология, биографии и дори мистериите на Елъри Куин. Книги, които да ти помогнат да отслабнеш, да спрат болката в гърба, да те научат на заклинания, да те побъркат или да те разплачат. После намерих на една гаражна разпродажба гланцирана снимка 20 на 25 см на Джони Деп с автограф и я закачих под раздела за любовни романи. Не бях открила лекарство против рака, но събирането на всички любовни романи на едно място беше някакъв напредък. Ако някой попаднеше случайно във „Водното конче“, проправеше си път през всичките препятствия от кутии и книги в предната част на книжарницата, минеше през лабиринта от рафтове до далечния ъгъл в задната част, сигурна съм, че щеше да оцени целия ми труд, като купи много, ама много любовни романи.