— Преди три питиета — отвърнах.
— Е, какво правим за понеделник? — Джейсън се опря на едно коляно и побутна Раджит по гърба.
— Имам нужда от питие — Раджит се изправи и отиде в кухнята.
Обърнах се по корем и го проследих с поглед. Стоеше до Хюго с лице към мен, но не ме поглеждаше.
Джейсън застана на лакти и колене и се надвеси над мен.
— Искаш ли да знаеш за Дебора? От нашата група? — попита ме той.
— Какво? — нямах идея за какво говори.
— Той не е точно от обвързващите се мъже, нали ме разбираш — продължи Джейсън. — Всеки път, когато в групата се появи някоя жена без приятел, той я налазва. За известно време излизат заедно, а след това сценарият е все един и същ: „Не мога да се посветя на един човек, защото това ще убие вътрешния ми розов еднорог“. И отново оставаме без един играч. Последния път, когато видях Дебора, търсеше „Яж, моли се и обичай“ в книжарницата и изглежда се справяше доста добре с яденето и сама. Не мога да разбера защо всички жени си падат по него. Дори не е толкова добър играч.
— Каквото и да става между мен и Раджит, си остава между мен и Раджит — отвърнах аз.
— Просто не искам да имам нищо общо с цялата драма. Окей? Без драми.
Джейсън отиде при музикантите и седна на пода зад тях, като се облегна на стената и взе още една бира от мъжа, който свиреше на лютня. Аз лежах на мястото си и се опитвах да разбера как изведнъж цялата вечер се обърка.
Станах, за да напълня чашата си от каната с мартини, която Джес беше сложил в хладилника, но две двайсетинагодишни момичета се оказаха между мен и алкохола — седяха потънали в Шекспировото издание на Хюго на „Магнетична поезия“[27]. Блондинката беше с къса прическа и татуировка на гущер на рамото и тъкмо беше написала „Твоят чудат пурпурен стон“. След това червенокосата жена, която свиреше на арфа, погледна думите върху хладилника на Хюго и изписа „Език богиня задоволява спокоен страст“. Блондинката с късата прическа я погледна и повдигна вежда. Премести думата „гриза“ на празно място. Червенокосата добави „тресящо“. Блондинката премести „желание“. Огледаха се наоколо и се ухилиха, все едно правеха нещо забранено. Червенокосата се пресегна зад блондинката и пъхна магнитчето с думата в блузата й, която се диплеше отзад. С дланта си погали рамото на блондинката, а тя се наведе и целуна ръката й.
Огледах се, за да видя дали още някой вижда това или поне дали някой вижда, че аз виждам това. Не можех да спра да ги гледам. Двете пристигнаха отделно и видях как се запознават. Преди колко време беше това? Един час? Два? А сега бяха тук и флиртуваха, изчервяваха се, а аз си спомних колко лесно ми беше преди и на мен да правя така.
Докато стоях там, някой ме хвана за ръката, с която се бях опряла на плота на Хюго. Беше госпожа Калън. Хвана и другата ми ръка и се загледа надолу.
— Твой ред е сега.
Мислите ми още бяха с двете момичета и за секунда помислих, че ми казва, че сега е мой ред да си намеря някого. Но после обърна дланите ми нагоре, завъртя палците ми и ги долепи до дланите ми, като се вгледа в тях през очилата си за четене с рамка от черупка на костенурка и верига от мъниста. Имаше предвид, че е дошъл моят ред да ми гледа на ръка.
Прокара върховете на пръстите си по линиите на дланите ми. Все едно ме бодеше с бодли от кактус и аз инстинктивно отдръпнах ръце, но това само я накара да ги стисне по-силно. Наклони се напред, като гледаше дланите ми, навеждаше ги към светлината и ги държеше една до друга. После се изправи и остави очилата да паднат от носа й, така че провиснаха между гърдите й.
— Сърцето ти е от хартия — каза тя. — Водата може да го разтвори. Земята може да го погребе. Вятърът — да го отнесе.
Усетих как стомахът ми се обръща. Стояхме в сенките и аз най-накрая видях бръчките по лицето й — бяха като пукнатини в твърдата обветрена земя, която отдавна не е била напоявана от дъжд. Хватката й стана по-силна. Издърпах ръцете си от нейните.
— Това, което ми каза, е ужасно.
Тя се пресегна към плота и ми подаде чаша с коктейл.
— Пази го. Намери си друга работа. Намери си ново гадже. Животът във „Водното конче“ не е за теб.
Вдигна чашата си за наздравица и се отдалечи към противоположния край на стаята, за да ужаси някоя друга неподозираща жертва. Загледах се в чашата си и разбрах, че ми стига толкова. Отидох до мивката и излях питието. Хюго се пресегна от мястото си при печката и обезпокоен ме погали по гърба.
— Прекалено много коктейли — казах аз.
27
Магнитни плочки за хладилник, изписани с думи от Шекспирови творби, с които могат да се правят редица комбинации. — Б. пр.